О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр. София, 15.11. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №696 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №2940 от 13.12.2018г. по т.д.№3297/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №53 от 20.04.2018г. по т.д.№184/2017г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 4 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени искове за признаване за установено съществуването на следните вземания на НАП към длъжника „Битова електроника“ АД /н./, включени в списъка на неприетите вземания по т.д.н.№89/2014г. по описа на СОС: вземане в общ размер на 35 360,34 лв., представляващо данък върху доходите на физически лица, дължим за периода м.октомври 2014г. – м.февруари 2017г.; вземане в общ размер от 3085,49 лв., представляващо лихва върху посочената главница, начислена до 29.03.2017г.; вземане в общ размер от 685,14 лева, представляващо задължителни осигурителни вноски, дължими за м.октомври и м. ноември 2014г.; вземане в общ размер от 159,92 лева, представляващо лихва върху горната главница, начислена до 29.03.2017г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и моли същото да бъде отменено. Прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил аргументите, изложени във въззивната му жалба. Счита за неправилен извода на съда, че не е допустимо приложението на чл.164 ал.4 от ДОПК спрямо плащания, извършени в хода на производството по универсално принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност. Излага доводи, че съществува възможност приетите публични вземания в производството по несъстоятелност да бъдат погасявани по реда на чл.722 от ТЗ, но липсва регламентация относно реда за разпределение на суми, предназначени за погасяване на публични вземания, които са платени, без да е изготвена сметка за разпределение. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи, наведи в касационната жалба? 2. Следва ли постъпилите суми за погасяване на публични вземания, извън тези преведени от синдика в изпълнение на одобрена сметка за разпределение, да бъдат разпределени за погасяване единствено на публични задължения, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника или същите следва да бъдат разпределени за погасяване на публични вземания, възникнали до посочената дата по правилата на ДОПК?
Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решение №40/04.02.2015г. по гр.д. №4297/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №283/14.11.2014г. по гр.д. №1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №191/25.03.2013г. по гр.д. №63/2013г. на ВКС, ГК, IIІ г.о., в които се приема, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени съображения както по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и относно доказателствата, събрани по съответния процесуален ред във връзка с тези доводи. По отношение на втория въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация „Битова електроника“ АД /н./ не изразява становище по касационната жалба.
Синдикът на „Битова електроника“ АД /н./ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение, е приел за установено, че в периода от м.11.2014г. до м.03.2017г. от „Битова електроника“ АД /н./ са подадени декларации Образец 6 на обща стойност 40082,98 лева. От приложените по делото платежни нареждания и банкови извлечения е установил, че всички задължения по подадените декларации са платени от „Битова електроника“ АД /н./, като платежните нареждания са издадени преди подаване на отделните декларации Образец 6. Приел е, че данъкът върху възнаграждението на синдика, когато е за сметка на масата на несъстоятелността и се дължи от платеца на дохода, следва да се изплати веднага с получаване на дохода. По отношение на данъка върху възнагражденията на работници и служители, съдът е приел, че тези възнаграждения след откритото производство по несъстоятелност, на основание чл.723, т.4 от ТЗ представляват разноски за несъстоятелността, които също са платими ежемесечно и съответно данъкът върху тези възнаграждения на основание чл.43 от ЗДДФЛ се дължи от платеца на дохода и ще е за сметка на несъстоятелността, като на основание чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ падежът на задължението за данъка е моментът на изплащане на дохода. Приел е за неоснователно възражението на ищеца – въззивник, че разпоредбата на чл.169, ал. 4 от ДОПК се прилага и спрямо плащания, извършени в хода на принудително изпълнение за погасяване на публични вземания на падеж. Изложил е съображения, че редът за погасяване на възникналите задължения, но не платени, е предвиден в чл. 692 и чл. 722 от ТЗ. Посочил е, че длъжникът може да плаща само нововъзникнали задължения след откриване на производството по несъстоятелност, а погасяването на задълженията, възникнали до откриване на производство по несъстоятелност става по реда на чл.722 от ТЗ. Стигнал е до извода, че в случая не може да се намери близост на хипотезите, за да се приеме, че е допустимо да се приложи чл.169, ал. 4 от ДОПК и само за кредитора НАП да е допустимо да погасява старите си вземания с плащания, извършени длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д.№1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, както и доводите в отговора на въззиваемия, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Обсъдил е изрично довода за приложението на разпоредбата на чл.169 ал.4 от ДОПК при извършени плащания на публични задължения в хода на производството по несъстоятелност. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, като обсъди всички доводи на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ.
Вторият въпрос е включен в предмета на делото, доколкото въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.169, ал.4 от ДОПК не се прилага спрямо плащания, извършени в хода на принудително изпълнение за погасяване на публични вземания, съответно не е допустимо суми платени за погасяване на нововъзникнали публични задължения на падежа, да бъдат отнасяни от данъчните органи за погасяване на задължения, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Последователно в практиката си ВКС изтъква, че уредбата на поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, дадена в чл.722 ал.1 от ТЗ, е императивна и е недопустимо нейното нарушаване и заобикаляне. Решението на въззивния съд е изцяло съобразно с тази практика. С разпоредбата на чл.639 от ТЗ е допуснато отклонение от реда на чл.722 от ТЗ за погасяване на вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Правилото при новите вземания /възникнали след тази дата/, че те следва да се удовлетворят на падежа и то без да е необходимо предявяването и приемане им по реда на глава четиридесет и трета на ТЗ. Ако обаче възникналото в хода на производството вземане не бъде удовлетворено на падежа, от момента на настъпването на падежа за кредитора възниква правото на предявяване на вземането и той може да го упражни (чл. 688, ал. 3 от ТЗ, вр. чл.639 от ТЗ и чл.722, ал. 1, т.7 от ТЗ). Изплатени от синдика суми за погасяване на задължения, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат отнасяни от кредитора за погасяване на негови по – стари вземания към длъжника, дори и те да са били своевременно предявени и включени в списъците на приетите вземания, тъй като това би съставлявало заобикаляне на реда за удовлетворение на кредиторите в производството по несъстоятелност. Текстът на разпоредбата на чл.169, ал.4 от ДОПК не предвижда отклонение от този ред, нито създава необходимост от тълкуване, доколкото не поражда противоречие с правилата, уреждащи производството по несъстоятелност. Нещо повече, разпоредбата на чл.722 ал.3 от ТЗ изрично посочва случаите, при които изплатените от синдика суми се разпределят от НАП по реда на ДОПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2940 от 13.12.2018г. по т.д.№3297/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.