2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
С. 10.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7368/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Ч., подадена от пълномощника й адв. Г. Ю., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1346 от 12.07.2013г. по в.гр.д. № 3224/2012г., с което е потвърдено решение № 2854 от 06.07.2012г. по гр.д. № 9489/2011г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. М. Ч. и А. М. Ч. против И. Г. В. и В. П. В. искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС – за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на недвижим имот и за неговата ревандикация.
Ответниците по касация И. Г. В. и В. П. В. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. С. И. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот въззивният съд е приел, че не е установено сделката да е извършена поради липса на съгласие на продавачите. От заключението на графологическата експертиза се установява, че майката на ищците е положила своя подпис под пълномощното, с което е упълномощила Т. Б. да я представлява пред нотариуса за извършване на сделката, като също така е положила подписа си и под останалите декларации, необходими при прехвърлянето на имота. Действително експертизата не може да установи дали подписът, положен от бащата на ищците М. Ч. е изпълнен от него, тъй като от самия сравнителен материал това не се установява, но от показанията на св. Б., който е бил пълномощник на продавачите се установява, че наследодателите на жалбоподателката са били наясно с това, което извършват. От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели Б. и Д. става ясно, че към 2006г. М. Ч. е можел да пише. В своята съвкупност всички доказателства сочат на факта, че двамата наследодатели на ищците са имали ясното съзнание за извършваната от тях продажба. Това се потвърждава и от представения нотариален акт, с който същите са закупили друг имот през 2006г. след датата на процесната продажба. Съвкупната преценка на тези доказателства навежда на извода, че те са инициирали продажбата на собственото си жилище.
К. Д. М. Ч., моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: изпълнил ли е въззивният съд задължението си за събиране на доказателства, при посочване във въззивната жалба на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а именно отказ да събере доказателства за новооткрити факти и обстоятелства, за които според същия съд срокът за събирането им е преклудиран; нарушил ли е въззивният съд задължението си за събиране на доказателства, поискани от страната по чл. 268, ал. 2 и 3 ГПК, като е отказал да допусне друг свидетел, при условие, че допуснатият и разпитан вече свидетел е заявил, че няма лични впечатления от лицето и не го познава; длъжен ли е въззивният съд да посочи в доклада си в какво се изразяват сочените от страната в жалбата пороци на първоинстанционното решение. Прилага съдебна практика на ВКС по чл. 266, ал. 3 и чл. 267, ал. 1 ГПК.
Първият от поставените въпроси е във връзка с отказа на първоинстанционния съд, поради заявяването му извън срока по чл. 146, ал. 3 и 4 ГПК, да допусне до разпит свидетели относно твърдението на ищцата, че към края на живота си баща й не е можел да пише, и последвало искане за експертиза за същото обстоятелство, също оставено без уважение. При направено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, въззивният съд е допуснал до разпит поисканите от ищцата /жалбоподател/ двама свидетели А. С. и Д. Й., но не е допуснал експертиза поради преклудиране на искането. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, когато поради процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна. От изложеното е видно, че поставеният въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, тъй като са допуснати доказателства за изясняване на спорното обстоятелство.
Вторият от поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009г. е налице когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Допускането до разпит на нов свидетел не е обусловено от съдържанието на показанията на разпитан вече свидетел за тези обстоятелства. Разпоредбите на чл. 266, ал. 2 относно представяне на нови доказателства са ясни и се прилагат непротиворечиво.
Отговор на последния въпрос е даден в т. 2 на посоченото по-горе ТР № 1/2013г. В. съд не извършва нов доклад по делото дори и да прецени като основателни оплакванията на жалбоподателя за процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците следва да се присъдят 3960 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1346 от 12.07.2013г. по в.гр.д. № 3224/2012г.
ОСЪЖДА Д. М. Ч. да заплати на И. Г. В. и В. П. В. сумата 3960 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: