3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 05.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1568/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. Х. А., чрез адв. Н. А. Н., против решение № 205 от 6. 06. 2011 г. по гр. д. № 223/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 14 от 31. 01. 2011 г. по гр. д. № 1148/2010 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. А. против М. А. С. и В. Б. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 190, т. ІІ, рег. № 1908, дело № 357/2005 г. на нотариус Б. К. Поддържа се неправилност на въззивното решение и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. А. С. и В. Б. С. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като е привиден и прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД и договор за учредяване на ипотека. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че искът е недоказан. Приел е, че твърдяната симулация не е установена с писмено доказателство /т. нар. „обратно писмо”/, а гласни доказателства са недопустими съобразно чл. 165, ал. 2 ГПК, тъй като няма изходящ от ответника писмен документ, сочещ вероятна основателност на твърдението, че обективираното в писмения договор съгласие е привидно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат редица въпроси:
Първата група въпроси са процесуалноправни, свързани са с приложението на чл.чл. 270 и 271 ГПК досежно правомощията на въззивния съд да връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния. Конкретно поставеният въпрос е: съществува ли за въззивния съд задължение да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния, ако констатира допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в ненадлежно представителство на страна или в липса на доклад, съответстващ на изискванията на чл. 146 ГПК.
Втората група въпроси също са процесуалноправни, касаят разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК и се свеждат до следното: при предявен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради привидност на същия, дали нотариалният акт за сключване на сделката представлява начало на писмено доказателство по смисъла на цитираната разпоредба; важи ли забраната на чл. 165, ал. 2 ГПК, ако едната страна е била в обективна невъзможност да се сдобие с обратно писмо или с начало на писмено доказателство поради нежеланието на другата страна да подпише такъв документ; при предявен иск за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот като привиден и прикриващ съглашение по чл. 152 ЗЗД и договор за ипотека длъжен ли е съдът сам да извършва служебна проверка в имотния регистър към АВ относно сключени други сделки с недвижими имоти, по които приобретателят по настоящия договор е страна.
Разглеждането на така поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.чл. 270 и 271 ГПК, както и на чл. 165 ГПК са ясни и разбираеми и формулировката им не създава предпоставки за противоречивото им тълкуване. По прилагането им има създадена богата съдебна практика, която е единна и не се нуждае от осъвременяване и според която: въззивният съд е оправомощен да връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд само ако първоинстанционното решение е нищожно или недопустимо; при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила такава възможност не съществува – процесуалните нарушения следва да се отстранят от въззивната инстанция; начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК представлява документ, изходящ от насрещната страна, която оспорва доводите за привидност на сделката; привидност на сделка се доказва само с писмени доказателства /обратен документ/, като гласни доказателства са допустими по изключение /ако документът е загубен или унищожен не по вина на страната и при наличие на изходящо от насрещната страна писмено доказателство/; ограниченията за допустимост на гласни доказателства важат независимо от причините за несъставянето на обратен документ и на начало на писмено доказателство.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Ответниците по касационната жалба не претендират деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 6. 06. 2011 г. по в. гр. д. № 223/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: