О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 28.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2046/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК /ред ДВ бр.59/2007 г./.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 827 от 24.03.2015 г., постановено по гр. д. № 2237/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставено без разглеждане искането на [фирма] за изменение на решението по гр. д. № 2237/2013 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че страната, която не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК, няма право да иска изменение на съдебното решение в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна. Излага доводи, че с оглед функцията на списъка по чл.80 ГПК непредставянето му лишава страната от правото да иска изменение на решението само по отношение на претендираните от нея разноски, а не и по отношение на възложените в нейна тежест разноски на другата страна.
Ответникът Д. В. – гражданин на И., оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 25.06.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане искането на [фирма] за изменение на постановеното по гр. д. № 2237/2013 г. въззивно решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 52 542 лв., Софийски апелативен съд е приел, че искането е процесуално недопустимо, тъй като до приключване на последното съдебно заседание пред въззивната инстанция молителят не е представил списък на разноските и съгласно чл.80 ГПК няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд е посочил, че правилото на чл.80 ГПК е общо и намира приложение във всички хипотези на направено искане за изменение на съдебното решение за разноските. Позовал се е и на задължителните указания в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК.
Определението е неправилно.
С разпоредбата на чл.80 ГПК е въведено изискване страната, която иска присъждане на разноски, да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Представянето на списък по чл.80 ГПК е предвидено в чл.80, изр.2 ГПК като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Съгласно чл.80, изр.2 ГПК, ако страната не е представила списък на разноските, тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ГПК. Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и за размера на претендираните разноски, за да бъдат те съобразени при разпределяне на отговорността по чл.78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им като оспори основанието за тяхната дължимост и/или техния размер. Предвид предназначението на списъка, настъпването на неблагоприятните последици по чл.80, изр.2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени от нея разноски по делото. До посочената хипотеза се отнасят и цитираните от въззивния съд задължителни указания в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК, изхождаща от страна, която не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК. Когато страната не е претендирала разноски и/или не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл.248 ГПК. Дори да не е представила списък на разноските, страната има право да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени. В тази хипотеза сезирането на съда с молба по чл.248 ГПК е единственият път за защита на недоволната от решението за разноските страна, предвид отсъствието на предвидена в ГПК от 2007 г. процесуална възможност за обжалване на решението само в частта за разноските.
Частният жалбоподател не оспорва констатацията на въззивния съд, че до приключване на устните състезания по гр. д. № 2237/2013 г. не е представил списък по чл.80 ГПК на разноските, които е направил пред въззивната инстанция. Непредставянето на списък обаче не е основание да се отрече правото на жалбоподателя да иска изменение по реда на чл.248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските, тъй като искането се отнася до разноските, присъдени в полза на насрещната страна в процеса. След като искането по чл.248 ГПК не касае направените от страната – молител разноски, а цели пререшаване на спора за дължимите на насрещната страна разноски, пропускът да се представи списък по чл.80 ГПК не е пречка за надлежното упражняване на правото по чл.248 ГПК и не прави искането недопустимо.
Като е оставил без разглеждане искането на [фирма] по чл.248 ГПК, Софийски апелативен съд е нарушил закона и е постановил неправилно определение. Поради изложеното определението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането, съдържащо се в подадената от [фирма] касационна жалба вх. № 13856/13.12.2013 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 827 от 24.03.2015 г., постановено по гр. д. № 2237/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането на [фирма], съдържащо се в касационна жалба вх. № 13856/13.12.2013 г., за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по гр. д. № 2237/2013 г. въззивно решение № 1978/31.10.2013 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :