Определение №519 от 43784 по тър. дело №515/515 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 519

гр. София,15.11.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №515 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение №326 от 22.11.2018г. по в.т.д. №516/2018г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №276 от 18.05.2018г., постановено по т.дело №137/2018г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от НАП против „Керамик Вижън Груп“ ЕООД иск с правно основание по чл.694 ТЗ за установяване, че публичните вземания в общ размер 151 845.96 лева, от които 101 439.46 лева главница и 50 406.50 лева лихви, установени с издадени ревизионни актове от ТД на НАП-Пловдив – ревизионен акт №16001615001528-091-001/02.10.2015г., поправен с акт за поправка №16001615174883-003-001/09.10.2015г., обезпечени със запор, наложен с постановление на налагане на обезпечителни мерки изх.№РД-11-39/13.01.2016г. на ТД на НАП-Пловдив, вписан в ЦРОЗ, включени в одобрения от съда по несъстоятелност списък на служебно приетите вземания по чл.687, ал.2 ТЗ, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявения иск. Касаторът поддържа, че при правилно установена фактическа обстановка въззивният съд в нарушение на закона е приел, че за прилагане на привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е необходимо наложеният запор да е бил вписан в ЦРОЗ преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Излага доводи, че разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3 ТЗ въвежда забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, но в случая процесните обезпечителни мерки /запори върху моторни превозни средства/ са наложени преди този момент. Вписването на запорите в ЦРОЗ не е задължително по ДОПК и не е елемент от фактическия състав по налагането им.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя правен въпрос „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на ЗОЗ след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ?“, като поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът „Керамик Вижън Груп“ ЕООД /н/ не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.
Синдикът Д. М. не представя отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.694 ТЗ за признаване поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на процесните публични вземания, въззивният съд приема за установено, че с решение №412 от 08.08.2017г. по т.д.№537/2016г. по описа на Окръжен съд Пловдив е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество; че процесните публични вземания са включени в списъка на служебно приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ; че е подадено възражение срещу поредността на удовлетворяване на вземанията от НАП, оставено без уважение от съда по несъстоятелността; че с постановление изх.№ РД-11-39/13.01.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив по реда на ДОПК са наложени обезпечителни мерки /запори върху описаните три броя моторни превозни средства на ответника/ по реда на ДОПК; че постановлението е вписано в ЦРОЗ на 22.08.2017г. – след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Решаващият съдебен състав излага доводи, че вписването по реда на ЗОЗ създава привилегия на кредиторите в производството по несъстоятелността на основание разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването /чл.30 ЗОЗ/, като от този момент заложният кредитор би могъл да противопостави правата си срещу останалите кредитори, вкл. правото на предпочтително удовлетворение. Въззивният съд, съобразявайки изложеното, стига до извод, че претенцията на НАП е неоснователна, тъй като при открито производство по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, за да има действие, привилегията следва да е възникнала до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора въпрос е свързан с оплакването му, че за признаване на привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е достатъчно обезпечението да е наложено преди откриване на производството по несъстоятелност, но не и да е вписано в ЦРОЗ преди тази дата, както неправилно е приел възизвният съд. Поставеният въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е обуславящ за преценката на съда, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Съгласно чл.685, ал.1 ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като посочват не само основанието и размера на вземането, а и привилегиите и обезпеченията му. В случай, че пропуснат този срок, кредиторите на вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, могат да ги предявят допълнително в срока на чл.688, ал.1 ТЗ. Синдикът изготвя списък на приетите предявени вземания и на предявените, но неприети вземания, като в списъка на приетите вземания се вписват кредиторът, размерът и основанието на вземанията, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването /чл.686, ал.1 ТЗ/. Синдикът вписва служебно в списъка на приетите вземания вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения, както и установените с влязъл в сила акт публични вземания /чл.687 ТЗ/, а при пропуск от негова страна за кредиторите е налице възможност да ги предявят. При подадено възражение срещу прието или неприето вземане, вкл. относно несъществуването на призната или съществуването на непризната привилегия и определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ за оставяне без уважение на това възражение за възразилия кредитор или длъжник е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.694 ТЗ.
Няма спор, че е допустим иск за установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от приетата с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, като в тази хипотеза предмет на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане. Съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 ЗОЗ/, а вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл.32а ЗОЗ/. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл.459, ал.1 вр.457, ал.1 и чл.460 ГПК, т.7 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК и чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК/. Отчита се и разпоредбата на чл.638, ал.4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по несъстоятелност, както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по чл.724 ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ.
Въпрос за необходимостта от корективно тълкуване на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, респ. дали вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, изобщо се ползват от привилегия в производството по несъстоятелност, не е поставен от касатора, поради което и не може да бъде допуснат служебно от касационния съд.
По отношение на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно необходимостта от вписване в ЦРОЗ и към кой момент същото следва да бъде осъществено в съдебната практика няма спор, като липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №326 от 22.11.2018г. по в.т.д. №516/2018г. на Апелативен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.