Определение №520 от 43448 по ч.пр. дело №2990/2990 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 14.12.2018г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2990 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Арнаудов Инвест Груп“ ЕООД – [населено място] срещу разпореждане № 220 от 30. 07. 2018 г. по ч. т. д. № 82/2018 г. на Бургаски апелативен съд. С него е върната частната касационна жалба на „Арнаудов Инвест Груп“ ЕООД срещу определение № 117 от 20. 04. 2018 г. по ч. т. д. № 82/2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 55 от 17. 01. 2018 г. на Бургаски окръжен съд по т. д. № 367/2017 г., с което е оставено без уважение искането му за конституирането на С. Д. А. като трето лице-помагач по делото.
В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е недопустим, евентуално – неправилен, като се прави искане за обезсилването му, съответно – за отмяната му.
Ответникът по частната жалба „Гарант консулт“ ООД – [населено място] не взема становище.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне подадената от „Арнаудов Инвест Груп“ ЕООД частна касационна жалба, след като с разпореждане на Председателя на Първо отделение при ТК на ВКС преписката по повод жалбата е върната на Бургаски апелативен съд за проверка допустимостта на жалбата, Бургаски апелативен съд е приел, че жалбата е недопустима.
Разпореждането е допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда, че касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Тази норма съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК намира съответно приложение и по отношение на подадена частна касационна жалба, какъвто характер има върнатата частна жалба на „Арнаудов Инвест Груп“ ЕООД, като въззивният съд следва да я върне, когато определението му не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определящ кръга на въззивните определения, подлежащи на касационно обжалване. Като постановено от апелативния съд в упражняване на компетентността по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, обжалваното разпореждане е допустимо.
Според задължителните указания по т. 9 а/ от Тълкувателно решение 1/2013 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивните съдилища: определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. При отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице –помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице – помагач, не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие.
С оглед така посочената задължителна практика на ВКС определението на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира С. Д. А. като трето лице-помагач на страната на ответника по иска по чл. 517, ал. 4 ГПК „Арнаудов Инвест Груп“ ЕООД, не подлежи на обжалване и като е върнал подадената срещу него частна касационна жалба с атакуваното разпореждане, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 220 от 30. 07. 2018 г. по ч. т. д. № 82/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар