О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
[населено място] ,28,11,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември ,през две хиляди и шестдесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2276 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр.първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. Д. против определение № 177/12.07.2016 год. по т.д.№ 3554/2015 год. на І т.о. на ВКС, в частта му с която е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.2 ГПК, касационната жалба на Д. Д. против решение № 1835 по гр.д.№ 2885/2013 год. на Софийски градски съд,с което е отхвърлен предявеният от страната против [фирма] акцесорен иск, с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, за разликата над 168,51 евро и до претендираните 3 467,51 евро. Жалбоподателят не развива доводи относими към приложената от касационния състав норма на чл. 280 ал.2 ГПК, единствено обусловила решаващия извод за недопустимост на касационната жалба, а излага съображения по неправилността на въззивното решение в тази му част, неотносими към настоящото произнасяне.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Главната претенция на Д. Д. против [фирма] е с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД и се основава на твърдение на ищеца за събрани над дължимите, съгласно сключения между страните договор за кредит, обезпечен с ипотека, суми от възнаградителна лихва. Надплатеното ищецът претендира като изначално лишено от правно основание.Акцесорната претенция, касационно обжалване на която съставът на ВКС е счел недопустимо, с оглед цената на иска – 3 467,51 евро и на основание чл.280 ал.2 ГПК, е с предмет дължими върху главното вземане лихви за забава.
Частната жалба е неоснователна.
Между страните по спора е сключена търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 от ТЗ, съдържанието и изпълнението на която, преценимо съобразно разпоредбите на ТЗ, е обуславящо за предявяването на главния иск,макар същият да е на извъндоговорно основание. Последното не изключва търговския характер на делото, предвидналичието на „ търговски спор „ / понятие по-широко от понятието „ търговска сделка” /, обуславящ за преценка на приложимия, законодателно определен минимален праг на касационна обжалваемост по търговски дела.Чл.365 т.1 ГПК визира като „ търговски спор „ и „ иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка….вкл. изпълнението й”.Видно от тази формулировка, законодателят е визирал търговски характер на спора не само при пряка причинност във възникването на спорното право от търговската сделка /„породено от”/, а и при косвената нейна относимост към възникването му / „отнасящо се до„ /,вкл. като резултат от изпълнението на търговската сделка. Към настоящата хипотеза е приложима тази именно квалификация на спора като „търговски”. Търговския характер на делото по главния иск предпоставя идентичен характер и по кумулативно съединения акцесорен иск.
Следователно, постановеното определение на състава на І т.о. ВКС, като законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 177/12.07.2016 год. по т.д.№ 3554 / 2015 год. на І т.о. на ВКС, в частта му с която е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.2 ГПК, касационната жалба на Д. Д. против решение № 1835 по гр.д.№ 2885/2013 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: