1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№521
[населено място], 15.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 339 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. К. и Р. А. Х. чрез адв. Г. К. против определение № 268 от 28.05.2011г. на Шуменски окръжен съд по ч.гр.д. № 264/2011г., с което е потвърдено определение № 212 от 24.03.2011г. по гр.д. № 584 /2009г. на Новопазарски районен съд за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на държавна такса.
В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно възприема, че между тримата ищци е налице необходимо другарство, обуславящо допустимост на исковете само с участие на всички. Изложени са подробни съображения за самостоятелността на предявените от всеки от ищците искове с оглед осъществяваната защита на имот, който всеки от тях е получил при съдебна делба между ищците и първия ответник. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради необходимостта от произнасяне по въпросите: 1. налице ли е необходимо другарство между ищците когато с предявената обща искова молба са заявени самостоятелни права на собственост върху различни имоти и 2. когато другарството не е необходимо и задължително допустимо ли е процесът да бъде прекратен спрямо един от другарите – ищци, по чийто иск са налице нередовности, а производството да продължи по исковете на останалите обикновени другари. Представена е и съдебна практика, на която обжалваното определение противоречи.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството пред Новопазарски районен съд е по искова молба на трима ищци – З. А. Р., А. А. К. и Р. А. Х. против четирима ответници – С. Р., Х. Р., Н. А. и Р. А. за установяване, че ответниците не са собственици на посочените в исковата молба земеделски имоти. Изложено е, че между ищците и ответника С. Р. като наследници на А. Р. М. е извършена съдебна делба на земеделски имоти, при която от първоначално съществуващите пет ниви са обособени 12 нови имота и те чрез теглене на жребий са поставени в дялове на съделителите. Оказало се обаче, че по време на производството по съдебна делба ответникът С. А. Р. е извършил разпоредителни сделки с имотите, легитимирайки се с подправено удостоверение за наследници като техен изключителен собственик и е прехвърлил на съпругата си Х. Р. и децата си Н. А. и Р. А. /останалите ответници/ четири от имотите, съществували преди делбата. Тъй като сделките са извършени при вписана искова молба за делба, то се иска установяване, че ответниците не са собственици на придобитите чрез тях имоти. Съдът е изискал уточнение на претенцията спрямо имотите, както са обособени вследствие на делбата и това уточнение е извършено с молби от 04.10.2010г. и 12.11.2010г., в които е разграничено всеки от ищците срещу кого от ответниците предявява иска си и точно за кой имот. Това уточнение е съобразено и с настъпилата смърт на ответника С. Р. и конституираните негови наследници. Първоинстанционният съд с разпореждане от 25.11.2010г. е посочил, че са предявени осем иска и е изискал внасяне на държавна такса по всеки от тях.С определение № 242 от 24.03.2011г. е констатирал, че дължимата държавна такса в общ размер 329,59 лв. е внесена частично от двама от ищците А. К. и Р. Х., но остава невнесена разликата над 201,06лв. до 326,59 лв. Поради това е намерил, че не са отстранени нередовностите на исковата молба и е прекратил производството по делото.
В. съд с обжалваното определение е потвърдил горния съдебен акт като е възприел изводите на районния съд за неизпълнение на указанията за внасяне на цялата държавна такса. Изложил е съображения, че ищците са сънаследници и като такива са необходими другари по предявените с общата искова молба искове. Затова от значение за редовността на исковата молба е да бъде внесена пълната държавна такса без оглед на това кой от ищците го е сторил.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Не може да се приеме противоречиво разрешаване на правни въпроси с оглед с представеното определение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д.№ 373/201г. и определение на Софийски окръжен съд по ч. гр.д. № 55/2010г., тъй като няма данни те да са влезли в сила, а и първият акт не е представен в цялост. Решение № 192 от 15.07.2010г. на Върховния касационен съд по гр.д. № 716/2009г. на ІV г.о. е по подадена молба за отмяна на влязло в сила решение и разрешава въпроси относно необходимото и задължително другарство между съпрузи по дела за вещни права относно имущества, които са съпружеска имуществена общност, поради което е неприложимо за настоящия казус. Ето защо не се доказва основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Следва обаче да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК тъй като изясняването на въпросите за вида на другарството при предявяване на искове от множество ищци срещу множество ответници и съответно за възможността производството да бъде прекратено поради нередовност само спрямо някой от ищците, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съгласно чл. 172 ГПК/отм./, съотв. чл. 216 ГПК всеки от другарите действа самостоятелно като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Само когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари /това е необходимото другарство/, то извършените от някои от тях действия имат значение и за неизвършилите тези действия другари. От разпоредбата е видно, че преценката дали другарството е необходимо или обикновено се извършва на първо място предвид естеството на спорното правоотношение и на второ място предвид разпорежданията на закона. Когато исковете са предявени от няколко ищци, които макар и да имат качеството на сънаследници, предявяват свои самостоятелни права, получени в резултат на съдебна делба, върху различни имоти /макар и бивша съсобственост/, насочени срещу различни ответници, то другарството не е необходимо. В този случай редовността на исковата молба се преценява спрямо всеки от другарите поотделно и ако са налице процесуални пречки за някой от тях производството по неговите искове, съотв. за неговите права, се прекратява, а исковете на останалите, които са редовни, подлежат на разглеждане.
По основателността на частната жалба предвид дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав на Второ гражданско отделение намира следното:
О. съдебен акт на Шуменски окръжен съд, потвърждаващ прекратяването на производството по делото поради невнасяне на държавна такса, е неправилен спрямо частните касатори А. К. и Р. Х.. О. искове на всеки от ищците са различни и относително самостоятелни. Макар и правата им да произтичат първоначално от наследствено правоприемство на общ наследодател, то вследствие на извършената съдебна делба всеки от тях се легитимира като собственик на отделен имот и в защита на това свое право предявява иск срещу лицата, които разполагат с титул за собственост на същите имоти на друго основание. Самостоятелността на предявените от тримата ищци искове е несъмнена от последното предприето уточнение на исковата молба, а именно молбата от 12.11.2010г. където ясно е разграничено всеки ищец срещу кои от ответниците води иска си и за кой имот. Следователно при така предявените искове другарството между ищците е обикновено. Поради това, при нередовност на исковата молба на един от тях делото следва да се прекрати само спрямо него и подлежи на разглеждане за претенциите на другите ищци. В случая държавна такса по предявените искове са внесли ищците А. К. и Р. Х. и по отношение на тях не е налице основание за прекратяване. Държавна такса не е внесена от ищеца З. А. Р. и спрямо него действително е налице процесуална пречка за продължаване на производството. Той не е обжалвал определението за прекратяване; жалбата на останалите съищци също не е насочена срещу тази част на определението и следователно то е влязло в сила.
При горните изводи обжалваното определение на въззивната инстанция и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото следва да бъдат отменени в частта, с която е прекратено производството по предявените от А. А. К. и Р. А. Х. искове и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по тези претенции.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 268 от 28.05.2011г. на Шуменски окръжен съд по ч.гр.д. № 264/2011г. по частната касационна жалба на А. А. К. и Р. А. Х..
ОТМЕНЯ определение № 268 от 28.05.2011г. на Шуменски окръжен съд по ч.гр.д. № 264/2011г. и потвърденото с него определение № 212 от 24.03.2011г. по гр.д. № 584/2009г. на Новопазарски районен съд за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на държавна такса в частта относно предявените от А. А. К. и Р. А. Х. искове, уточнени с молба от 12.11.2010г. В останалата част определението не е било обжалвано.
Връща делото на Новопазарски районен съд за продължаване на процесуалните действия в отменената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: