3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 29.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 септември , през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1781 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-гр.Б. срещу разпореждане № 841 от 19.05.2017 г. по ч.т.д. №796/2016 на П., с което е върната частна жалба на същия жалбоподател срещу определение №136/11.04.2017 г., с което въззивният съд се е произнесъл по молба по реда на чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по същото дело, въззивно определение №26/24.01.2017 г., с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността за одобряване на частична сметка за разпределение,постановено по т.д. № 180/2016 на ОС-Пазарджик.
Ответникът по частната жалба [фирма] счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав, постановил обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане за връщане на частната жалбата срещу определението си по чл.248 ГПК , се е позовал на окончателния характер на определението, по допълването на което се е произнесъл като въззивен съд: определение №26/24.01.2017 г. за потвърждаване на определение на съда по несъстоятелност за одобряване на частична сметка за разпределение-чл.729 ТЗ. Изложени са съображения в мотивите, че съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК от необжалваемостта на основното определение следва и необжалваемостта на определението по чл.248 ГПК.
Съгласно задължителните указания в мотивите към т.24 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС е приел, че когато въззивният съд за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като, в този случай, Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Следователно, ако за първи път въззивният съд се произнася по направените разноски, то неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Това , обаче , се отнася само за случаите, в които допълваният в частта за разноските съдебен акт подлежи на касационно обжалване, което следва от съдържанието на разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК. Последната гласи, че принципно определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основният акт, с който се присъждат, съответно, който се допълва в частта за разноските, а не по общия ред/срв. с чл.250 ал.3 ГПК, относно реда за обжалване при допълване на съдебен акт/. Следователно: изводът на въззивния съд за необжалваемост на определението на същия съд за допълване по реда чл.248 ГПК на едно необжалваемо определение: това за потвърждаване на определението на съда по несъстоятелността , с което се одобрява сметката за разпределение/чл.729 ТЗ/ се явява законосъобразен и така постановеният акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 841 от 19.05.2017 г. по ч.т.д. №796/2016 на П., с което е върната частна жалба на [фирма]-гр.Б. срещу определение №136/11.04.2017 г., с което въззивният съд се е произнесъл по молба по реда на чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по същото дело, окончателно определение №26/24.01.2017 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.