О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
С. 13.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 336/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт К. З., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, V с-в, № 1360 от 14.10.2014г. по в.гр.д. № 1912/2014г., с което е отменено решението на Варненския районен съд, VІІ с-в, № 3265 от 24.06.2014г. по гр.д. № 3972/2014г., и вместо него с въззивното решение са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т.1-3 КТ, предявени от М. Б. Г. срещу [фирма].
Ответницата по касация М. Б. Г. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Ю. Г. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от М. Б. Г. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ. Приел е, че по силата на сключения с „А.-Групова практика-П. медика” договор за аварийно-спасително осигуряване и медицинско обслужване, в сила от 01.02.2014г., от страна на Ф. Т. Стар Е. Мениджмънт” АД-В. са предоставени обекти, материали, медикаменти, оборудване и обзавеждане, подробно описани в Приложение № 1 към договора и е подписан акт за встъпване във владение. Следователно е извършено преотстъпване на дейност и материални активи на работодателя, наречен възложител, в полза на третото за спора лице, наречено в договора изпълнител, по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, без да се преустановява извършването на трудовите функции по заеманите до сключване на договора дейности по аварийно-спасително осигуряване и медицинско обслужване на Летище В., видно от техническото задание към договора – Приложение № 5. Преотстъпване означава частично, за дадена територия или за даден период от време отстъпване на дейност, характерна до момента за работодателя. Договорът е сключен за извършване на дейността по аварийно-спасително осигуряване и медицинско обслужване на летище В. и е сключен за срок от две години срещу уговорено в раздел VІІ възнаграждение. Дейността по аварийно-спасителното осигуряване и медицинско обслужване на Летище В. е предпоставена от това лицата-служители да отговарят на стандартите, отнасящи се до компетентността им и поведението им, за което е предвидено провеждането на обучение от [фирма], видно от Програма за обучение-Приложение № 3, както и от разрешен допуск до обектите, одобрен от компетентния държавен орган. Действително работодателят е прекратил дейността си по аварийно-спасително осигуряване и медицинско обслужване, но дейността е прехвърлена на друго звено извън работодателя – „А.-Групова практика-П. медика”, което е поело преустановената дейност и материалните активи за осъществяването й.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправния въпрос „налице ли е преотстъпване или прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ в случаите, в които се касае за осъществяване на нормативно установени функции, чието изпълнение не създава производствен резултат и не носи финансова печалба”. За установяване на противоречива съдебна практика прилага решение № 159/2010г. по гр.д. № 803/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 46/2010г. по гр.д. № 558/2009г. ІІІ г.о. ВКС. По първото от тях е даден отговор на въпроса „за приложното поле на чл. 67, ал. 3 КТ при допълнителни уговорки между работник и последващия му работодател със задължения по чл. 123 КТ, предвид разграничените в чл. 68, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ две хипотези, ако уговорка по чл. 119 КТ е постигната договорът да продължи до приключване на дейността” като е прието, че не временният или траен характер на прехвърлянето на дейност, а правната природа на договора между стопанските субекти предопределя запазване на трудовото правоотношение с първоначалния работодател в изчерпателните хипотези на чл.123а КТ. По второто решение, подстановено по идентичен казус между същите страни като първото, е прието, че за прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 КТ се касае във всички случаи, при които стопански субекти, запазващи своята идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност независимо от това дали дейността е основна или спомагателна, но също и независимо от това, дали прехвърлянето се осъществява временно или постоянно
ВКС намира, че поставеният въпрос съдържа условие, което не съответства на мотивите на обжалваното решение. В. съд е приел, че с договора между касатора и третото лице е уговорено възнаграждение. Независимо от това, не е налице твърдяното противоречие с представената съдебна практика. Въпросът за съдържанието на понятието „дейност” по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ не е предмет на тълкувателната част на представените решения, в която част съгласно ТР № 1/2010г. ОСГТК на ВКС те имат задължителен характер.
Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на съдебна практика – постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Така например с решение № 99/26.03.2013г. по гр.д. № 631/2012г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса „налице ли е правоприемство на страната на работодателя по смисъла на чл. 123 от КТ при преразпределяне на функции и преминаване на активите, пасивите, правата и задълженията от закрито държавно учреждение към друго, съществуващо държавно учреждение” ВКС е приел, че в случаите, когато се закрива дадено държавно учреждение и негови функции и дейности, активи и пасиви, и права и задължения преминават към друго – съществуващо или новообразувано държавно учреждение, е налице правоприемство на страната на работодателя съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, по силата на която съществуващото или новообразуваното държавно учреждение – правоприемник, става страна – работодател по заварените трудови правоотношения със закритото държавно учреждение, на мястото на последното.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото за настоящото производство в размер на 680 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, V с-в, № 1360 от 14.10.2014г. по в.гр.д. № 1912/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на М. Б. Г. от [населено място] сумата 680 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: