Р Е Ш Е Н И Е
№ 526
София, 30.06. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1643 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Ж., гр. Р., чрез адв. Б срещу въззивно решение от 16.06.2009 год. по гр.д. № 2859/2006 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 30.12.2005 г. по гр.д. № 6197/2004 г., като вместо него е постановено ново, с което са отхвърлени изцяло предявените от В. И. Ж. срещу ВВУБ “Георги Бенковски”, гр. Д. и в условия на евентуалност срещу М. на о. на Република България искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ- за отмяна на уволнението извършено със заповед № 393 от 26.05.2003 г. на началника на поделение 46240- с. Щ., Русенска обл. на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “книговодител”, както и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 2 127.24 лв., на основание чл.225, ал.1 КТ. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ВВУБ “Георги Бенковски”, гр. Д. в писмения отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът М. на о. , гр. С. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С определение № 160 от 15.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос за обективните признаци на фактическия състав „закриване на предприятието” и разграничаване от преструктуриране на редприятието.
По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика по чл.290 ГПК на Върховния касационен съд. С решение № 271 от 14.05.2010 г. по гр.д. № 4556/2008 г. Върховния касационен съд, ІV г.о. е прието, че фактичестият състав „закриване на предприятието”, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, но не и преустановяване на същата.
При този отговор на поставения правен въпрос по касационната жалба на В. И. Ж., съдът в настоящия състав намира следното:
За да отмени решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от В. Ж. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и ги отхвърли, въззивният съд е приел, че работодателя законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т. 1 КТ. Изложил е съображения, че към момента на прекратяването му са били налице материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.1 КТ, посочена като правно основание в заповедта на министъра на отбраната.
Ищцата е работила по трудово правоотношение в поделение 46240- Щръклево. Със заповед на началника на поделение от 26.05.2003 г. в изпълнение на заповед на министъра на о. от 11.03.2003 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1,т.1 КТ- поради закриване на предприятието.
От съдържанието на представената заповед № О* от 11.03.2003 г. на министъра на отраната не може да се направи извод, че е взето решение за закриване на предприятието по см. на чл.328, ал.1, т.1 КТ- за пълно преустановяване дейността на поделението. В т.3.1.7. от същото е предвидена реорганизация на четири войскови единици, измежду които и Учебен център за подготовка на новобранци в с. Щ. № 4* чрез обединяването им във ВВУБ „Георги Бенковски”- Долна Митрополия, поделение 52090. Съгласно разпоредбата на § 1, т.3, б.”б” от ДР на действащия към момента на издаване на заповедта Правилник за кадрова военна служба реорганизация на съществуваща войскова единица представлява преминаването на дейността на дадена войскова единица към друга съществуваща войскова единица / сливане на войскови единици, или преминаване дейността на дадена войскова единица или част от нея към друга, или разделяна на войсковите единици, но не и закриване на същите/. В конкретния случай поделение 46240-Щръклево, което е било учебен център се е вляло в ВВУБ „Георги Бенковски”- Долна Митрополия, поради което не е налице закриване на предприятието по см. на чл.328, ал.1,т.1 КТ.
Обжалваното въззивно решение, с което иковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ са отхвърлени, като е прието, че се е осъществил фактическия състав на чл.328, ал.1, т.1 КТ и заповедта за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразна е постановено в нарушение на материалния закон.
Изложеното в т.3.1.7 от заповедта на министъра на о. съотнесено към § 1, т.3, б. „б” ПКВС, действащ към момента на издаването й не дава основание да се направи извод, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.1 КТ. Дейността осъществявана от посочените в заповедта войскови единици не се преустановява напълно, за да е налице закриване на предприятието по см. на чл.328, ал.1,т.1 КТ, а преминава към друга войскова единица, в случая към първия ответник и е налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.2 КТ, а не на чл.328, ал.1, т.1 КТ. Не е налице фактическият състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение и издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо уволнението на ищцата като незаконно следва да бъде отменено, същата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „книговодител” и й се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. По отношение на последното искът е доказан както по основание, така и по размер. От извършената в първата инстанция констатация по трудовата книжка на ищцата е установено, че в шестмесечния срок след уволнението не е полагала труд по трудово правоотношение. Ищцата е останала незаета по друго трудово правоотношение в периода 3.06.2003 г. до 3.12.2003 г., поради което ответникът й дължи обезщетение за оставането без работа през този период. Размерът е определен съобразно нормата на чл.228, ал.1 КТ – полученото трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението-м. май 2003 г.- 354.54 лв. Дължимото на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 2 127.24 лв. В този размерът искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи по отношение на ответника В. Бенковски”- Долна Митрополия.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено по отношение на ответника по касация ВВУБ „Г. Бенковски” – Долна Митрополия, който се явява правоприемник на поделение 46240, с. Щ. и исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ се уважат спрямо него. Ответникът по касация- М. на о. , гр. С. не е работодател на ищцата, поради което отхвърлянето на исковете спрямо него е правилно и в тази част въззивното решение ще следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.06.2009 год. по гр.д. № 2859/2006 год. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от В. И. Ж. срещу ВВУБ „Г. Бенковски”-Долна Митрополия искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като вместо него в тази част Постановява:
ОТМЕНЯ заповед № 393 от 26.05.2003 г., издадена от началника на поделение 46240, с. Щ., обл. Русе, с която е прекратено трудовото правоотношение на В. И. Ж., ЕГН: **********, от гр. Р., ул. „Борисова” № 8, ет.V, издадена на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразна на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. И. Ж. на заеманата преди уволнението длъжност „книговодител” във В. у. б. “Георги Раковски”, гр. Д., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА В. у. б. “Георги Раковски”, гр. Д. да заплати на В. И. Ж. сумата 2 127.24 / две хиляди сто двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, а по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на сумата 85.08 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :