О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С. 15.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2046/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена от пълномощника адв. А. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-д възз. с-в, № 823 от 27.01.2016г. по в.гр.д. № 8160/2015г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 28 с-в, от 02.04.2015г. по гр.д. № 40540/2013г., с което е осъдена Столична община да заплати на С. К. П. от [населено място], на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ухапване от бездомно куче.
Ответникът по касация С. К. П. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. С. Ц. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от С. К. П. иск по чл. 49 ЗЗД срещу Столична община, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през лятото на 2010г. ищецът бил нападнат и ухапан по десния крак от бездомно куче. Обстоятелството, че кучето е безстопанствено по смисъла на чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ съдът е приел за установено от показанията на св. И. И. и липсата на други доказателства, които да ги опровергават. По основния спорен въпрос дали е доказано противоправно бездействие на ответника да изпълни посочените законови задължения по отношение на безстопанствените кучета, намиращи се на територията на общината, съдът е приел, че не са представени доказателства към датата на инцидента – 20.07.2010г. Столична община да е започнала да изгражда приюти за безстопанствените кучета и съответно да настанява тези животни в тях. Не се доказва и общината да е предвидила други конкретни мерки за ефективното овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното поведение на тези животни към хора. Освен това, по делото са приети изходящи от ответника документи, които съдържат изявления, че към момента, в който ищецът е бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче, все още не е разработена програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, което е признание за това, че към този момент е налице неизпълнение на задълженията, възникнали в тежест на общината по силата на закона и конкретно на това, предвидено в чл. 40 З.. По тези съображения съдът е приел, че ответникът не е изпълнил законовите си задължения по чл. 40, чл. 41, чл. 47 и чл. 50 ЗЗЖ. Изпълнението на тези задължения от общината не се установява и от представените по делото планове за работа на екипи на Общинското предприятие „Е.” за периода от 15.07.2010 г. до 23.07.2010 г., тъй като те касаят дейността на предприятието за по-малко от десет дни, в който период от време е обективно невъзможно да се постигне нито един от резултатите, които се целят с възлагането в тежест на общината на цитираните законови задължения. От приетите в производството протоколи от кастрационен център за обработени кучета се установява извършване на определени дейности по кастриране на безстопанствени кучета, което задължение е вменено на служителите на общината съгласно чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, но изпълнението само на това задължение не може да доведе до справяне с проблема с безстопанствените кучета в [населено място] при липса на предприети действия за изпълнение на което и да е от всички останали задължения, предвидени в закона. В заключение съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с ухапването от бездомно куче, които биха били обезщетени справедливо със сумата 1 500 лв.
К. Столична община моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по материалноправния въпрос „за същността и съдържанието на противоправното бездействие с оглед разпоредбите на чл. 41, 47 и 50 ЗЗЖ и инцидентът сам по себе си може ли да обоснове извод за противоправно бездействие и ангажиране на отговорността на ответника”, поради противоречие с ППВС № 7/58г., ППВС № 9/66г. и решение № 488/07.02.2012г. по гр.д. № 899/10г. ІV г.о. ВКС, и по процесуалноправния въпрос „относно тежестта на доказване и обстоятелствата, подлежащи на доказване в процеса по аналогични казуси”, поради противоречие с няколко приложени към изложението решения.
Върховният касационен съд намира, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие. Двете представени с изложението Постановления на ВС са по прилагането на чл. 49 ЗЗД като са разграничени хипотезите, когато действията на лицето, на което е възложена работата, не са виновни и противоправни; когато вредата не е причинена при и по повод възложената работа; когато увреждането е резултат на лични отношения, при които не се носи отговорност по чл. 49 ЗЗД. С приложеното решение № 488/07.02.2012г. по гр.д. № 899/10г. ІV г.о. ВКС в отговор на въпроса “за възможността да се отговаря за вреди от бездействие, без изрична законова уредба на задължение за предприемане на конкретно действие” е прието, че „при деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат.” В настоящия случай обаче, както бе посочено по-горе въззивният съд е приел, че общината не е изпълнила законовите си задължения по чл. 40, чл. 41, чл. 47 и чл. 50 ЗЗЖ. към датата на инцидента – 20.07.2010 г. – не е започнала да изгражда приюти за безстопанствените кучета и съответно да настанява тези животни в тях, не е доказано Столична община да е предвидила други конкретни мерки за ефективното овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното поведение на тези животни към хора. Тези мотиви съответстват на приетото в цитираното решение на ВКС, че лицето не отговаря за вреди само когато е предприело предписаните от закона действия с дължимата грижа.
Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие. Съдът е приел за доказано, че кучето е безстопанствено, въз основа на свидетелски показания. За установяване на това обстоятелство са допустими всички предвидени в ГПК доказателствени средства, а доказателствената тежест за главно и пълно доказване на това обстоятелство е на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Указания относно подлежащите на доказване факти и разпределянето на доказателствената тежест са дадени с определение на първоинстанционния съд от 21.02.2014г. като в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на виновно противоправно поведение на ответника, вредите и техния размер, причинната връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение. Така разпределената доказателствена тежест не е в противоречие с приложената съдебна практика. По този въпрос с решение № 368/18.11.15г. по гр.. № 2045/14г. ІV г.о. е прието, че в тежест на общината е да докаже извършването на действията по изпълнение на мерките по ЗЗЖ за ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото за настоящата инстанция съгласно представеното пълномощно.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-д възз. с-в, № 823 от 27.01.2016г. по в.гр.д. № 8160/2015г.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. К. П. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: