8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 27.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2968 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (К. АД) – в несъстоятелност, представлявани от юрисконсулт Е. М. – Б., срещу решение № 1754 от 18.07.2017г. по т.д. № 2289/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по възражение, подадено от А. Б. А. срещу решение № З. 66-121/13.01.2016г. на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност, че вземането на А. Б. А. в размер на 151 591,72 лева, включено с клиентски номер 555369 в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, обявен в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на дружеството под номер 20150821144252, е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на К. по чл.94, ал.1, т.4 З. като вземане на вложител, и е допълнен на основание чл.68, ал.3 З. списъкът на приетите вземания на кредиторите на К. АД /н/, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 З. с решение от 25.05.2016г. по т.д. № 7549/2014г. по описа на СГС, ТО, 22 състав, с посоченото вземане, което да е вземане на вложител с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 З..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че страна по делото са синдиците на банката, вместо „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана от синдиците, която е надлежна страна в производството по възраженията по чл.66, ал.6 З.. Твърди, че от това следват и други пороци в процеса – недопускане на юрисконсулт да бъде процесуален представител на банката в несъстоятелност. С оглед на това счита, че постановеното въззивно решение спрямо лице, което няма качеството надлежна страна, е недопустимо. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че цесионерът замества цедента в правоотношението с банката, като твърди, че в случая самият договор за банков влог се прекратява с цедиране на вземането и възниква ново облигационно правоотношение, по силата на сключен между цедента и цесионера договор, с който се прехвърля вземане – независимо какъв е произходът на това вземане. Твърди още, че неправилно е счетен за неоснователен доводът му за възникване на вземането на цесионера в момента на сключване на договора за цесия на 17.10.2014г., т.е. до една година преди откриване на производство по несъстоятелност на К. АД /н/ на 22.04.2015г., и поради това за попадането му в обхвата на разпоредбата на чл.94, ал.1, т.7 З.. Поддържа, че с договора за цесия могат да бъдат прехвърлени само прехвърлими имуществени и неимуществени права, но не и несамостоятелни имуществени права и правата, свързани с личността на кредитора, каквито права при определяне на вложителя са законодателно заложени. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакция ДВ бр.47/2009г./, като сочи следните правни въпроси:
І. Въпрос, по отношение на който е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Кой е ответник в производството по чл.68 вр. чл.66, ал.6 З. – синдикът в качеството си физическо лице или Банката, представлявана от единстветния си възможен законен представител – синдика в качеството й на неин орган? Във връзка с поставения въпрос поддържа, че е налице допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, довело до недопустимост на постановеното решение.
ІІ. Въпроси, по отношение на които е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Може ли да се приеме, че при прехвърляне на вземане по чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът /цесионер/ замества цедента /вложител/ в договорното му правоотношение с банката /длъжник/ по подписания договор за банков влог и това определя цесионера като „вложител“ в дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на §1, т.4 от ДР на З.?
2. Следва ли цесионерите за предявят вземанията си пред синдика в сроковете и по реда на чл.63, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност или следва да бъдат включени служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания по чл.64, ал.1 З.?
3. Качеството „вложител” по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност субективно качество ли е с оглед личността?
4. Прехвърлимо ли е чрез договор за цесия качеството „вложител“ по смисъла на З.?
5. Придобитото вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за „вложител” по смисъла на § 1, т.4 ДР на З.?
6. Производството по несъстоятелността има за цел справедливото удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката по чл.2 от З.. Ако с постановеното, влязло в сила, съдебно решение № 922 от 25.05.2016г. по т.д. № 7549/2014г. на СГС е одобрен списъкът на приетите от синдика вземания, по които не са направени възражения, с който всички кредитори цесионери се удовлетворяват по реда на чл.94, ал.1, т.7 З. – не се ли нарушава принципът за справедливост, уреден в чл.2 З., когато кредитори цесионери, направили възражение по списъка на синдика с приети вземания, се удовлетворяват от масата на несъстоятелната банка по реда на чл.94, ал.1, т.4 З., който ред е определен само за вложителите на банката?
7. Може ли да се приеме, че е вложител цесионер, за когото не е налице което и да е от следните условия: не е в правоотношение с Банката; не е сключил договор за влог с Банката; не е предоставил парични средства на Банката; не е идентифициран от Банката съгласно вътрешните правила за идентификация; не е приел общите условия на Банката по реда на ЗПУПС; не заплаща такси по Тарифата на Банката за обслужване на специалната сметка, по която е осчетоводено прехвърленото вземане; не е извършена задължителна проверка по реда на ЗМИП?
8. Ако с влязло в сила съдебно решение съдът е постановил, че цесионерът кредитор е вложител на банката в несъстоятелност с вземането-цедирано в негова полза, допустимо ли е кредиторът цесионер да предяви същото вземане пред Фонда за гарантиране на влогове в банките за изплащане на гарантирания размер вземане по ЗГВБ, след като вече му е определен статут на „вложител“?
Ответницата А. Б. А., представлявана от адв. М. Д., оспорва касационната жалба. Излага довод за недопустимост на касационната жалба, тъй като е подписана от юрисконсулт, който няма право да представлява синдика на „КТБ” АД /н/. Прави и възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изложението е изцяло бланкетно и липсва каквато и да е аргументация относно значението на който и да било от въпросите при формиране на крайните изводи на въззивния съд. Сочи още, че касаторът не е посочил нито едно решение, което да установи противоречиво разрешаване на поставените въпроси, нито е обосновал в какво се изразява значението на въпросите за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на поставените въпроси поддържа, че : въпросът, поставен по т. І изобщо не е бил спорен и въззивният съд не се е произнасял по него; по въпроса по т.II.1 съдилищата не са се произнасяли, а и липсва аргументация за значението му за развитието на правото; въпросът по т. II.2 не е от решаващо значение за изхода на делото, тъй като нито една от двете инстанции не се е произнасяла по него; въпросите по т.II.3, II.4, II.7 и II.8 не са обсъждани от въззивния съд; въпросът по т. II.5 е неясно формулиран, въпросът по т.ІІ.6 е абсурден и противоречи на общите принципи на правото. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че е е сезиран с иск за установяване привилегия на вземането на ищцата, придобито по силата на договори за цесия от 16.10.2014г. и 17.10.2014г., с които вложители са й прехвърлили вземанията си срещу К., произтичащи от договори за срочен депозит №№ 24397/10.09.2012г. и 24399/10.09.2012г., като ищцата счита, че вземането й следва да бъде включено с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 З. /редакция на ДВ, бр.62/2015г./, а синдиците считат, че вземанията следва да са с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.7 З..
Въззивният съд е приел, че между страните по делото няма спор по фактите, изложени в исковата молба, включително сключването на двата договора за цесия и уведомяването на длъжника К. по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД със съобщения от 17.10.2014г. По спорния въпрос дали ищцата притежава качеството вложител, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като е изложил и собствени съображения по направените от въззивника– ответник по иска, оплаквания. Счел е за неоснователно възражението на въззивника, основано на твърдението, че синдиците са получили съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД след поставянето на банката под специален надзор и забраната за извършване на банкова дейност, т.е. при забрана за сключване на нови банкови сделки и невъзможност да бъдат откривани нови банкови сметки с нови вложители, като е посочил, че в хипотеза на прехвърляне на вземане по договор за банков влог няма сключване на нов договор между банката и цесионера, а по какъв начин ще бъде отразена смяната на вложител в счетоводството и информационните масиви на банката е ирелевантно за спора. С оглед на това е достигнал до извод, че вземането не е възникнало към момента на сключване на договора за цесия, нито до 1 година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, и в тази връзка е счел за необосновано становището на синдиците, че вземането следва да е с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.7 З..
Въззивният съд е изложил съображения, че в случая няма правно основание да се счита, че личността на влогодателя /негови специални качества и умения/, който е кредитор с право на вземане по чл.421 ТЗ, има значение и е достигнал до извод, че няма законова или договорна забрана за прехвърляне на вземането на кредитора по договора за банков влог, което е имуществено и отчуждимо, като за валидността на договора за цесия не е необходимо съгласието на банката-длъжник.
Въззивният съд е взел предвид легалното определение за вложител в §1, т.4 З. и е приел, че ищцата като цесионер, придобил процесните вземания по договори за банков паричен влог, има правото да получи паричните средства по банковата сметка, поради което има качеството вложител по смисъла на чл.94, ал.1, т.4 З. /в редакцията на ДВ, бр.67/2003г., приложима съгласно §12 ПЗР на ЗВПКИИП/.
Неоснователен e изложеният в отговора на касационната жалба довод за нейната недопустимост поради подаването й от лице без представителна власт. Създадената с чл.31, ал.3 З. изрична възможност синдикът като орган на несъстоятелността самостоятелно по своя преценка да упълномощава лица, които да го представляват в производството по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела, обуславя извод, че представителната власт на юрисконсулт Б. е надлежно учредена. Съгласно формираната постоянна практика на ВКС – постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 567 от 14.11.2017г. по ч.т.д. № 1757/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 98 от 02.02.2018г. по ч.т.д. № 3175/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 99 от 26.02.2018г. по ч.т.д. № 3137/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 3 от 03.01.2017г. по ч.т.д. № 2344/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., упълномощаването на юрисконсулт на банката да представлява синдика в производството по чл.68 вр. чл.66, ал.6 З. е допустимо предвид изричната законова възможност на чл.31 ал.3 З., като при упражняване на правомощията на синдик на банка назначените лица за синдик не действат като физически лица и поради това са неприложими съдържащите се в ГПК процесуални норми за представляване на граждани от пълномощник.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въпросът по т.I е поставен във връзка с довода на касаторите за недопустимост на обжалваното решение, но в случая не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ е участвала като страна в процеса чрез лицата, осъществяващи правомощията на синдик на същата съгласно чл.31, ал.1, т.7 З..
Въпросът по т.ІІ.2 не е обсъждан от въззивния съд, поради което няма няма характеристиката на обуславящ решаващите изводи на въззивния съд и не съответства на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. В настоящия случай вземането на кредитора е включено от синдиците в списъка на приетите вземания, като спорът по делото е относно поредността на удовлетворяването му, с оглед на което не е поставян и обсъждан въпросът за предявяване на вземането в срока и по реда на чл.63, ал.1 З..
Въпросите по т.т.ІІ.1, ІІ.3, ІІ.4 и ІІ.5 са свързани с преценката за качеството „вложител” на лице, страна по договор за влог, което е цедирало вземането си, непокрито от гаранцията по ЗГВБ, която преценка е обуславяща за поредността на удовлетворяване на това вземане по чл.94, ал.1, т.3 З.. Тези въпроси са обусловили изхода на спора, поради което по отношение на тях е осъществена предпоставката на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставените въпроси не е налице поддържаната допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Касаторът само формално се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове защо счита, че отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, отговорът на поставените от касатора въпроси се извежда от относимите правни норми – § 1, т.1 ДР на ЗГВБ, § 1, т.4 ДР на З. и чл.94, ал.1, т.4 З., които са ясни и пълни и по тях не е формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана. По реда на чл.94, ал.1, т.4 З. се удовлетворяват вземанията на вложители, като качеството „вложител” се определя според определението за вложител в §1, т.4 ДР на З. – лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Влогът е дефиниран като кредитно салдо, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, независимо дали салдото се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки – § 1, т.1 от ДР на ЗГВБ, като в този закон законодателят не е обвързал понятието за влог само със сключен договор за банков паричен влог по смисъла на ТЗ, а и с други хипотези, при които се формират кредитни салда. При съобразяване на смисъла на понятието за „влог” по ЗГВБ и на понятието „вложител” по З., както и на разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗГВБ, лице, придобило право на влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога, е цесионерът, на когото цедентът – страна по договора за влог, е прехвърлил правата си, и затова вземането му подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.4 З. /в редакцията, преди изм. ДВ бр.62/2015г./. Цитираните правни норми не създават затруднения на съдилищата в тълкуването и прилагането им, което е видно от множество влезли в сила решения в същия смисъл, недопуснати до касационно обжалване с определения на ВКС – определение № 622 от 18.12.2017г. по т.д. № 1216/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 628 от 20.12.2017г. по т.д. № 1234/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 618 от 13.12.2017г. по т.д. № 1155/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 223 от 04.05.2018г. по т.д. № 3100/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 290 от 10.05.2018г. по т.д. № 137/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 297 от 15.05.2018г. по т.д. № 2698/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 281 от 31.05.2018г. по т.д. № 776/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.
Въпросът по т.ІІ.6 от изложението, свързан с твърдението на касатора за създадените „различни стандарти” по отношение на списъка на приетите вземания, не може да обоснове достъп до касация предвид законодателната уредба за разглеждане на подадените възражения по чл.66, ал.6 З. в отделно производство по реда на чл.68, ал.1 З., решението по което не е обвързано от акта на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.67, ал.2 З.. По въпроси ІІ.7 и ІІ.8 въззивният съд не се е произнасял, поради което тези въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1754 от 18.07.2017г. по т.д. № 2289/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: