2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
С. 10.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7514/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. Ц. и П. Р. Ц., подадена от пълномощника им адв. Ю. М., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 338 от 30.09.2013г. по в.гр.д. № 521/2013г., с което е отменено решение № 167 от 28.02.2013г. по гр.д. № 1132/2012г. на Хасковския районен съд, и вместо това с въззивното решение са осъдени М. Р. Ц. и П. Р. Ц. да заплатят на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на В. К. Л. и С. Л. Л., всяка една от тях по 8269.70 лв., съставляващи стойността на извършени подобрения в недвижим имот.
Ответниците по касация В. К. Л. и С. Л. Л. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. В. З. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е квалифицирал предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Приел е, че не е установено между страните да е съществувала облигационна връзка, основаваща се на предварителен договор за прехвърляне на собствеността на процесния апартамент, тъй като представеният предварителен договор не е подписан. Въз основа на свидетелски показания е приел, че ремонтните дейности в имота са започнали в началото на 2008 г., когато бабата на ответниците П. К. е допуснала ищците да извършват ремонта. Отношенията на ищците със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване. Лице, което е допуснато от собственик да ползва имота му, дори да е налице уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост, има качеството държател, а не владелец. Собствеността върху процесния апартамент е придобита от ответниците на 23.06.2008 г., като до тази дата собственик на апартамента е П. К., с чието съгласие ищците са започнали извършването на подобренията. Едва в по-късен момент на 23.06.2008 г. ответниците са станали собственици на имота, като не е установено за извършените след тази дата подобрения те да са се противопоставили въпреки, че са знаели за извършването на ремонтите, тъй като баба им П. К. ги е уведомила по телефона.
К. М. Р. Ц. и П. Р. Ц. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК поради вероятност да е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск и по процесуалноправния въпрос „какво е значението на косвените доказателства /свидетелски показания/ и следва ли тези показания да бъдат елиминирано единствено поради това, че не съдържат непосредствени възприятия”. Посочват също, че въззивното решение противоречи на решение № 89/2013г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 25/2010г. ВКС, ТК, но не са формулирали конкретен процесуално правен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Прилагат посочените решения.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта. Дадената от ищците правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не обвързва съда. В. съд е определил правната квалификация на претенцията въз основа фактическите твърдения в исковата молба и заявения петитум.
Поставеният процесуалноправен въпрос е във връзка с възражението за прихващане, което е отхвърлено с мотиви, че между страните е налице заем за послужване, който е безвъзмезден. Съдът е приел, че единствено в показанията на бащата на ответниците, се съдържат данни за съществуващо между страните наемно правоотношение, но той няма лични впечатления, а пресъздава твърдения на ответниците, които са заинтересована страна. По тези съображения и тъй като ответниците не са ангажирали други доказателства, които да установяват наличие на наемно правоотношение, съдът не е кредитирал тези свидетелски показания. В приложеното решение № 381/2012г. ВКС е прието, че когато свидетелят дава противоречиви показания, задължение на съда е да провери тяхната достоверност с оглед самите показания и останалите доказателства по делото и мотивирано да посочи на кого от свидетелите и защо дава вяра. От изложеното е видно, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение със съдебната практика. В. съд е обсъдил показанията на свидетеля във връзка с останалите доказателства и е изложил мотиви защо не им дава вяра.
В. съд е разрешил спорния по делото въпрос за правната квалификация на иска в съответствие с указанията, дадени в ППВС № 1/79г., с което е прието, че когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, например в случаите когато държател подобри чужд имот, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците следва да се присъдят 700 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 338 от 30.09.2013г. по в.гр.д. № 521/2013г.
ОСЪЖДА М. Р. Ц. и П. Р. Ц. да заплатят на В. К. Л. и С. Л. Л. сумата 700 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: