Определение №527 от 42137 по гр. дело №453/453 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 527

С. 13.05.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 453/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото:
Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество К./ чрез гл. инспектори Д. О. и П. К., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 1744/15.08.2014г. по в.гр.д. № 2794/2011г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски окръжен съд, № 289/20.05.2011г. по гр.д. № 935/2010г. в частта, с която е отхвърлено искането й за отнемане на сумите 17 лв. /внесена за участие в капитала на [фирма]/ и сумата 246 654 лв., внесени от И. А. по банкови сметки.
Ответникът И. В. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. А., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение в отхвърлената част на иска и с въззивното решение е уважено искането на К. за отнемане в полза на държавата на парична сума, получена вследствие на продажбата на 22 бр. автомобили, и е потвърдено в останалата част, с която е постановено отнемане в полза на държавата на имущества и парични суми.
Ответницата В. Х. Г. от [населено място] чрез особения си представител адв. К. К.-Т. обжалва въззивното решение в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на парична сума, получена вследствие на продажбата на 22 бр. автомобили.

Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че през проверявания период е налице значително надвишаване на разходите над сумата за приходите на ответниците и същевременно осъществяваната от И. А. престъпна дейност /набиране е превеждане през границата на лица от женски пол с цел да бъдат използвани за развратни действия/ е от такова естество, че позволява реализиране на приходи от нея. Дори и да се приеме за установено обстоятелството, че според твърденията на ответниците сумите по двата потребителски кредита от 2008г., а също така и тези, получени от св. Й. С., не се изплащат и И. А. не е извършвал разходи за погасяването им, тези кредити са изтеглени в периода след 2006г., през който не е придобивано имущество на значителна стойност, поради което не могат да послужат като оправдание за разходите за придобиване на такова в един предшестващ период. За периода, предмет на проверката е налице имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 З. /отм./, за придобиването на което не са установени законни източници. По тези съображения е отнета от двамата ответници в полза на държавата и сумата 27 048,50 лв., получена вследствие продажбата на двадесет и два броя леки автомобили. Потвърдено е решението в отхвърлената част на искането на К. като съдът е приел, че сумата 17 лв., внесена за участие в капитала на [фирма] не е налична и не подлежи на отнемане. На отнемане подлежи евентуално придобитият срещу нея дял от капитала на дружеството или ликвидационният дял при ликвидацията му. Не подлежи на отнемане и сумата, внесена от И. А. в банки, тъй като видно от посочените сметки чрез тях са изпълнявани задължения на И. А. към трети лица, поради което тези суми биха могли да се търсят от тези лица, но само при определените в закона предпоставки, което в случая не е установено.
1. По касационната жалба на Комисията:
К. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса „следва ли да се отнемат съгласно чл. 4, ал. 1 З. /отм./ сумите, внесени от ответника по банковите му сметки, за които не е установен законен източник, изтеглени впоследствие преди момента на предявяване на искането на К.”. Не е представена съдебна практика за установяване на твърдяното противоречие.
ВКС намира, че така формулираният въпрос съдържа предпоставки, които не са приети за установени от фактическа страна. За да отхвърли искането в тази част въззивният съд е приел, че чрез тези сметки са изпълнявани задължения на И. А. към трети лица и е изложил съображения при какви условия тези суми подлежат на отнемане от третите лица. Не е установено от фактическа страна изтегляне на сумите по сметките преди предявяване на искането от К..
2. По касационните жалби на ответниците:
Ответниците И. В. А. и В. Х. Г. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „следва ли да се приеме, че придобито от съпрузите или от един от тях в период, съвпадащ или следващ извършването на престъпната дейност от единия от тях, е свързано с престъпната дейност, ако за придобитото имущество има установен законен източник на доходи”. Твърди се противоречие с ТР № 7/30.06.2014г. ОСГК на ВКС, съгласно което се търси връзка между престъпната дейност и придобитото имущество само тогава, когато не е установен законен източник за придобиването му. ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие, тъй като за да уважи иска въззивният съд е приел липса на законен източник на доходи. Въпросът дали ответниците са имали законни източници на доходи за придобиване на имуществото не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически въпрос, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата по конкретното дело. К. всъщност излагат оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следващият въпрос, решен според касатора И. А. от въззивния съд в противоречие с ТР № 7/2014г. гласи „следва ли да се приеме, че придобитото от съпрузите в период, предхождащ престъпната дейност от единия от тях, е свързано с последвалата престъпна дейност, ако за придобиването на имуществото има установен законен източник /или няма законен източник/”. По въпроса за връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото, предмет на пискането на К., с посоченото Тълкувателно решение е прието, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Относно момента, към който следва да се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, се приема, че във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване на имуществото. В съответствие с даденото от ВКС тълкуване на закона въззивният съд е изложил мотиви относно характера на престъпната дейност и възможността за генериране на доходи от нея, липсата на законни източници на доходи през периода на придобиване на имуществото.
На последно място двамата ответници поставят въпроса „следва ли да се приеме, че е налице липса на принос в придобиването на семейното имущество, когато съпругата е работила по трудов договор и се е грижела за домакинството, внесла е в семейството детския си влог от 2 500 лв. и дарения от родителите си над 100 000 лв.”. По този въпрос касаторите твърдят наличието на противоречие с решение № 607/29.10.2010г. по гр.д. № 1116/2009г. ІV г.о. ВКС. С посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 Г., е даден отговор на въпросите „какво означава по смисъла на закона имущество, придобито от престъпна дейност и в частност следва ли да има предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник; към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, както и стойността му; каква е базата за изчисление на стойността на имуществото по чл. 1 З. и възможно ли е по този закон да се отнеме имот, който е единствено жилище на ответниците при забраната по чл. 339, б. „ж” ГПК /отм./”. Не е предмет на тълкувателната част на решението, в която то има задължителна сила, поставеният от касаторите въпрос, поради което следва да се приеме, че не е налице твърдяното противоречие. За пълнота на изложението настоящит състав на ВКС намира за необходимо да допълни, че по въпроса какъв е критерият за прилагането на правилата на съпружеската имуществена общност относно имуществото, предмет на отнемане по З. /отм./ е постановено решение № 66/2011г. по гр.д. № 863/2010г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че в хипотезата на чл. 10 З. приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. С решение № 266/12г. по гр.д. № 1445/11г. ІІІ г.о. ВКС по въпроса „следва ли да се отнеме в полза на държавата имущество като придобито от престъпна дейност, закупено по време на брака в режим на СИО, ако приносът за придобиването му от страна на другия съпруг се изразява преимуществено в полагане на личен труд, грижи за децата и домакинството” е прието, че приносът по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./, изразяващ се в грижи за децата и домакинството, няма същото съдържание като понятието „принос” по смисъла на чл. 10 З.. Разпоредбата на чл. 10 З. има предвид имуществен принос в придобиване на общото имущество /в режим на СИО/, а не нематериалното подпомагане на съпруга при осигуряване материалното благополучие на семейството чрез освобождаването му от грижи по домакинството и децата.
По изложените съображения ВКС приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 Г ПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 1744/15.08.2014г. по в.гр.д. № 2794/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.