О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
С. 15.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 2143/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Т. Т., против въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 15 от 05.02.2016г. по в.гр.д. № 10/2016г., с което е потвърдено решението на Сливенския районен съд, № 563 от 16.07.2015г. по гр. д. № 528/2015г., с което е осъдено [фирма] да заплати на основание чл. 200 КТ на Г. И. И. сумата от 40 000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото.
Ответникът по касация Г. И. И. от [населено място], в подадения от пълномощника му адв. Е. П. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Третото лице помагач ЗД [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Г. И. И. против [фирма] иск въззивният съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ. Приел е, че увреждането на здравето на ищеца е станало при трудова злополука, настъпила при наличие на пропуски в изпълнението на охраната на безопасността на труда от работодателя. Въз основа на свидетелските показания е приел, че никога не е имало скеле на кофражните елементи, работниците са носели предпазни каски само при проверки, не е следено дали са използвали предпазни колани. Освен това видно от представения по делото трудов договор, пострадалият е бил назначен на длъжността „общ работник”, която съгласно длъжностната характеристика включва изпълняване на спомагателни ръчни операции при строителството на сгради и съоръжения, а от показанията на свидетелите се установява, че в деня на злополуката на него е възложено да прави кръгъл кофраж, което е задължение изпълняващия длъжността „кофражист”. Инструкцията за безопасна работа при кофражни, арматурни и бетонови работи прави разлика между лицата, назначени на длъжността „кофражист” и тези, които извършват обща работа на обекта. Съдът не е възприел довода на работодателя за допусната от ищеца груба небрежност, тъй като не е носел ръкавици. Въз основа на свидетелски показания е приел, че в момента на увреждането ищецът е бил с ръкавици. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил тежестта на увреждането – в резултат на злополуката въззиваемият е с частична ампутация на третия пръст на лявата ръка, довела до загуба на работоспособността на по–силната му лява ръка от 20-25%, продължителния период на възстановяване /почти 5 месеца/, периода на болничния отпуск от 19.09.2014г. до 18.02.2015г., претърпените при злополуката болки и страдания от счупването на ръката. Приел е за неоснователно възражението на работодателя за прихващане със сумата 1600 лв. поради липса на категорични доказателства за плащане на такава сума от работодателя.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: отговаря ли работодателят за вреди от професионално заболяване, ако то не е довело до временна или трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника; кои обстоятелства са от значение за преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука и следва ли същите да са в близки граници при сходни случаи; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение; неспазването на проведения задължителен инструктаж за безопасност от страна на пострадалия не предполага ли съпричиняване на вредоносния резултат и намаляване на обезщетението. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като в настоящия случай предмет на делото е иск за обезщетение на вреди от трудова злополука, а не от професионално заболяване. Независимо от това следва да се отбележи, че работодателят отговаря имуществено за всички причинени на работника вреди от трудова злополука, независимо дали са довели до загуба на работоспособността и в какъв процент – решение № 633/01.11.10г. по гр.д. № 855/2009г. ІV г.о. ВКС.
Относно това кои обстоятелства са от значение за преценката на съда при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, с ППВС № 4/68г., раздел ІІ, са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, които са съобразени от въззивния съд. Както бе посочено по-горе въззивният съд е обсъдил и взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства в настоящия случай – характера на увреждането, претърпените болки и страдания по време на злополуката, трайните последици за здравето на пострадалия в резултат на частичната ампутация на пръста на ръката, трайната загуба на работоспособност, периода на лечението. Относно размера на присъденото обезщетение не е налице твърдяното противоречие с приложената съдебна практика поради различните правнозначими за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхната тежест във всеки конкретен случай.
Третият въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а навежда на оплакване за процесуално нарушение, довело до необоснованост на съдебния акт. Отговорът на въпроса се съдържа в чл. 236, ал. 2 ГПК, който задължава съда да постанови решението след преценка на доказателствата. Доколко обаче съдът е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка не е правен въпрос по смисъл на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Последният въпрос съдържа твърдение /неспазването на проведения задължителен инструктаж за безопасност от страна на пострадалия/, което не е прието за установено от въззивния съд. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че пострадалият в момента на злополуката е бил с ръкавици и не е извършил нарушения на правилата по безопасност на труда.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят 3 000 лв. разноски по делото съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 15 от 05.02.2016г. по в.гр.д. № 10/2016г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],, да заплати на Г. И. И. от [населено място], сумата 3 000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: