Определение №529 от 41086 по търг. дело №42/42 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

5
Определение по т. д. № 42/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 42/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№529

София, 26.06.2012 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 42 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Д. А., [населено място], чрез процесуалния му пълномощник – адв. А. Г. против въззивно решение № 1268/15.07.2011 г. по в. гр. д. № 1492/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, за присъждане равностойността на дружествения дял му дял за разликата над 1600 лв. до 243 200 лв., ведно със законната лихва, и в частта за разноските.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че съдът неправилно е преценил данните от баланса на дружеството и експертните заключения досежно включването на лихви по сключвани от дружеството търговски договори. Въвежда се основание за нищожност на договорна клауза по сключвани от управителя договори и от тук за промяна в счетоводни записвания по баланса.

В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания, които цифрово е обозначил по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора правни въпроси, които е формулирал така: ”Произнасяне при липса на мотиви по отношение на лихва в размер на 0,36% на ден“ и “по възражение за нищожност на уговорения размер на неустойката 0,36% на ден, поради прекомерност и накърняване на добрите нрави” – маркиране на основание по т. 1 на чл. 280 ГПК, поради противоречие с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г.по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК.
По същите въпроси жалбоподателят поддържа, че е налице и основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, мотивирайки го с решения на ВКС, ТК, приложени към изложението, свързани с определяне на неустойка по търговски договор.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата, претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, посочения правен въпрос за липсата на изложени мотиви, свързани с извод, че уговорената лихва е променена и не е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, както и по отношение на възражение за нищожност на клауза, не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. В конкретната хипотеза, значимият за спора правен въпрос би могъл да е свързан с механизма за определяне паричната равностойност на дружествения дял при прекратяването на членствено правоотношение, но подобен въпрос не е формулиран. Позоваването на отсъствие на мотиви в обжалвания въззивен акт не съставлява обосноваване на правен въпрос от значение за крайния изход на конкретното дело, а и твърдението е некоректно, тъй като съдът е обосновал кои факти приема за установени, отговорил е както на заявените от ищеца правни въпроси, свързани с разрешаване на правния спор, обсъждайки доказателствата по делото, така и на възраженията на ответника, при съобразяване на експертните заключения и счетоводните баланси на ответното дружество, и зачитайки процесуалните норми, свързани с доказателствената тежест на страните по доказването им в съдебното производство.
По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за лихва /неустойка/ по един от договорите, въз основа на които определено вземане или задължение е остойностено в пасива/актива на баланса, въззивният съд е изложил подробни съображения на л. 31-32 от въззивното дело, които не би могло да се анализират в производството по допускане на касационно обжалване.
С оглед на събраните по делото доказателства, САС се е аргументирал защо счита, че в пасива на баланса следва да намерят отражение начислени лихви по търговски договори, посочил е техният източник и е обосновал защо е достигнал до извод, че всъщност е уговорена неустойка, но тя не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както е считал жалбоподателят. Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дали са нарушени процесуални разпоредби, свързани с мотивиране на съдебния акт, е въпрос на преценка на правилността на въззивното решение, но след преодоляване на изискването за обосноваване на основания по допускане на касационно обжалване по приложно поле по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесуално недопустимо е отъждествяването им, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е доказано основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. По въпроса за договорната неустойка между търговци и за критериите, при които е налице приложимост на института на нищожността при хипотеза на нарушаване на добрите нрави, въззивното решение съответства на постановеното Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. на ОСТК. В този смисъл е и съдържанието на посоченото решение на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Останалата цитирана и приложена съдебна практика на ВКС е относима към основанието по чл. 280, т. 2 ГПК / т. 3 на цитираното Тълкувателно решение/, тъй като е постановена по реда на отменения ГПК, но в тези решения се съдържат правни разрешения преди постановяване на цитираното Тълкувателно решение по въпросите на неустойката, поради което се приема, че съдебната практика е уеднаквена след постановяването на ТР на ОСТК. А дали една клауза от търговски договор съдържа уговорена лихва или страните са договорили неустойка е въпрос на конкретна преценка от решаващия съд въз основа на приложени доказателства, при съобразяване въведените от страните твърдения и съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорните текстове. Правилността на тези процесуални действия на съда не може да бъде преценявана в стадия по селекция на касационните жалби, а и законодателят е направил ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК,водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
При този изход на съдебното производство, разноски в полза на ответника не следва да се присъдят, макар че е направено искане в тази насока, тъй като към възражението и допълнителния отговор, изготвени от процесуалния пълномощник на ответното дружество не са приложени доказателства за направени разноски за касационната инстанция.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1268/15.07.2011 г. по т. д. № 1492/2011 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар