Определение №529 от 43425 по тър. дело №1659/1659 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр. София, 21.11.2018г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1659 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД – [населено място] срещу решение № 46 от 28. 02. 2018 г. по в. т. д. № 18/2018 г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 170 от 2. 11. 2017 г. по т. д. № 77/2017 г. на Добрички окръжен съд, с което „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД – [населено място] е осъдено да заплати на „П И М Консултинг“ АД – [населено място] сумата от 84 228 лв., представляваща незаплатена част от цената на продадени стоки по договор от 30. 12. 2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24. 03. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът сочи, че съдът при условията на чл. 201 вр. чл. 195, ал. 2 ГПК следвало да назначи тройна съдебно-техническа експертиза, която по безспорен начин да докаже причините за възникване на дефектите на помпа тип К. 150-6, монтирана в ПС „Оброчище“. Съдът изцяло игнорирал съдебно-техническата експертиза, като самият той нямал съответната компетентност по спора. Прави се оплакване срещу извода на съда, че продавачът е изпълнил задължението си по договора за продажба да предаде на купувача стоката – предмет на договора. Поддържат се искания за отмяна на обжалваното въззивно решение и за присъждане на разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „1. Защо не е приложен чл. 202 ГПК в частта за обсъждане на експертизата заедно с другите доказателства по делото?; 2. Следва ли съдът да игнорира съдебно-техническата експертиза, без самият той да има съответните специални знания?; 3. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения?“. Касаторът поддържа, че последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Цитира и разрешенията в постановеното по чл. 290 ГПК решение № 267 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г. о. за предпоставките за възлагане на допълнително и на повторно заключение; за задължението на съда и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. Касационният жалбоподател не свързва цитираните актове на задължителната практика на ВКС с поставените въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Сочи общо, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата „П И М Консултинг“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел за установено, че на 30. 12. 2015 г. между страните е сключен договор за доставка на центробежни хоризонтални помпени агрегати за транспортиране на питейна вода със срок на действие 24 месеца от датата на подписване и обща стойност за изпълнение на предмета в размер на 330 000 лева без ДДС. Поръчаните помпи, ведно с придружаващите ги документи, описани в чл. 6.3. от договора, са доставени от продавача на купувача, като в установяващите това приемо-предавателни протоколи е посочено, че помпите следва да се монтират от квалифицирано лице. Установено е, че незаплатеният остатък от цената за доставените по договора стоки е в размер на 84 228, 80 лв. Доставчикът в раздел „Гаранции и рекламации“ е поел гаранционна отговорност, че стоката няма явни или скрити недостатъци, произтичащи от дизайна, материалите или изработката при нормална употреба, в рамките на 18 месеца от протокола за приемане на доставката. На 20. 09. 2016 г. на една от доставените помпи – К. 150-6 е извършен ремонт за сметка на продавача, извършена е проба и е констатирано, че не са налице отклонения от нормалната работа. Дадени са препоръки да бъде монтиран манометър на изхода на помпата. На 18. 03. 2017 г. от продавача е извършено сервизно посещение в помпена станция „Оброчище“, където е монтирана помпа К. 150-6, като е констатирано, че помпата отново не работи, както и че не са монтирани манометри на входа и изхода на помпата. Продавачът е заявил на купувача, че ремонтът на помпата може да бъде извършен, но за сметка на купувача, тъй като не е представен протокол за монтажа на помпата от правоспособно лице, както и поради това, че вероятната причина за износването на детайлите е сухо триене, вследствие на работа в неправилен режим и липса на контролни уреди за следене на налягането в системата.
За установяване на причините за износване на детайлите на помпа тип К. 150-6, монтирана в ПС „Оброчище“, в първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението по която, според въззивния съд, не може да се направи категоричен извод нито за режима и начина на експлоатация, нито за причините за аварията на помпата. В решението е посочено, че заключението не може да бъде ценено от съда, тъй като съдържа взаимоизключващи се изводи, доколкото от една страна в него се сочи, че вероятна причина за аварията е работа на помпата в режим на „сухо триене“ и същевременно се излага, че причина за аварията са пропуски в изработването на детайлите и монтажа на помпата.
Въз основа на изложените фактически констатации съдът е приел, че между страните е възникнало правоотношение по търговска продажба, като продавачът е изпълнил задължението си да предаде на купувача стоката по договора. Счел е за неоснователно възражението на въззивника, че доставката не е приключила и плащане не се дължи поради неизпълнение на задълженията по чл. 6. 3. от договора, тъй като е установено предаването както на стоката, така и на придружаващите я документи. Приел е за неоснователно и направеното възражение за намаляване на цената, по реда на чл.193 вр. чл.195 от ЗЗД, поради наличието на недостатъци, които съществено намаляват цената на продадената вещ или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. В мотивите е отразено, че в рамките на гаранционния срок продавачът е отстранил за своя сметка констатирана повреда в една от помпите, предмет на доставката, и съобразно договора е дал инструкции на купувача, свързани с начина на експлоатация. При последващата повреда, страните са се съгласили в подписан от тях протокол, че дадените инструкции не са спазени, а и липсват доказателства за изпълнено задължение от страна на купувача, помпите да бъдат монтирани от правоспособно лице. Изложеното е обосновало извода на съда, че доставената стока е била годна за употреба по предназначение, като възникналата повреда не е резултат от характеристиките на стоката, а е свързана с начина на експлоатация и неспазване инструкциите на продавача, поради което не са налице основания за ангажиране отговорността на продавача за недостатъци. Като неоснователно е преценено и евентуалното възражение за прихващане с дължима от продавача неустойка, тъй като страните са предвидили заплащане на неустойка от страна на продавача единствено при забава в срока за изпълнение (чл.11.1), каквато не е установена по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В решението е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
Поставените от касатора въпроси съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата по делото от въззивния съд, съответно основания за касиране на въззивния акт като неправилен /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. От значение за липсата на общото основание за достъп до касация е и обстоятелството, че в касационната жалба липсват оплаквания за допуснати нарушения от въззивния съд на процесуалната норма на чл. 202 ГПК. Твърденията за такива нарушения са обективирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено в изпълнение на задължението за отстраняване на посочената от въззивния съд нередовност на жалбата. Въпросът за възможността съдът да игнорира заключението на съдебно-техническата експертиза, без да разполага със съответните специални знания, не кореспондира с конкретните изводи на въззивния съд. Въпреки непрецизното отразяване в мотивите на въззивното решение, че заключението на съдебно-техническата експертиза не може да бъде ценено от съда, въззивния съд не е игнорирал заключението. Обсъждането на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата експертиза е намерило отражение във въззивното решение. Въз основа на експертните становища, в частност на тези за вероятните причини за аварията – работа в режим на „сухо триене“, пропуски в изработването на детайлите и пропуски в монтажа на помпата, съдът е заключил, че не може да се направи категоричен извод за режима и начина на експлоатация на помпата и за причините за аварията й. С оглед на горното и след преценка на останалия фактически и доказателствен материал във връзка с реализираната гаранционна отговорност на продавача и инструкциите му към купувача, съдът е приел, че не са налице предпоставките продавачът да носи отговорност за недостатъци на продадената помпа по чл. 193 във вр. с чл. 195 ЗЗД. Последният поставен от касатора въпрос не съответства на данните по делото, тъй като в случая не са били налице противоположни по смисъл заключения на експерти или експертизи по едни и същи въпроси.
Независимо, че по отношение на поставените въпроси не е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се посочи, че отсъстват и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Касаторът се позовава на задължителните указания по т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСТК на ВКС за задължението на въззивния съд да допусне служебно експертиза, ако е необходима за служебно прилагане на императивна материалноправна норма, и на разрешението относно предпоставките за допускане на допълнително и повторно заключение, дадено в постановеното по чл. 290 ГПК решение № 267 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г. о. Касае се до задължителна практика на ВКС, която е неотносима към формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. Във връзка с доводите си, че съдът е нарушил процесуалния закон, като не е допуснал тройна съдебно-техническа експертиза, касационният жалбоподател не поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е надлежно обосновано и поддържаното по отношение на третия въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът е посочил само, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС това основание за допускане на касационно обжалване включва две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които следва да бъдат аргументирани.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на настоящото производство на ответника по касацията, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение на представлявалия го адвокат в размер на 2460 лв., чието уговаряне и плащане е удостоверено с договор за правна помощ и съдействие от 25. 05. 2018 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 28. 02. 2018 г. по в. т. д. № 18/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „П И М Консултинг“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Е. Й., [жилищен адрес] сумата от 2460 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.