О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1399 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Столична община против Решение № 512 от 07.03.2017г. по в.т.д. №6066/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1697 от 04.10.2016г. по т.д. №5477/2015г. на СГС, ТО, VІ-6 състав, в обжалваните части, с които СО е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 45 716, 80 лв., представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор № РД – 56-1067/24. 10.2007г. за осъществен обществен превоз по автобусна линия №27 за месеците август 2012г. в размер на 20 874, 78 лв. и септември 2012 г. в размер на 24 842, 02 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08. 2015г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 42 928, 99 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението по визирания договор и формирана от сумата от 6 231,76 лв. – обезщетение за забавено плащане на дължимия остатък от възнаграждението за месец август 2012г. в размер на 20 874, 78 лв. за времето от 21. 09. 2012 г. до 27. 08. 2015 г., от сумата от 29 491, 44 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата от 111 577, 92 лв. по фактура № 10901/31. 08. 2012 г. за времето от 21. 09. 2012 г. до 26. 04. 2015 г., и от сумата от 7 205,79 лв. – обезщетение за забавено плащане на дължимия остатък от възнаграждението за месец септември 2012г. в размер на 24 842, 03 лв. за времето от 21. 10.2012г. до 27. 08. 2015г., и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 884, 86 лв. разноски..
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на исковете. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.5, ал.3 от договора, като е приел, че визираните в нея три предпоставки, при които определената при сключването на договора цена на километър маршрутен пробег се променя, не са уговорени кумулативно и е достатъчно настъпването само на една от тях, за да е налице основание за индексация. Счита, че индексирането на цената само на основанието по т.1 на чл.5,ал.3 /с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година/ е недопустимо. Касаторът счита за неправилен извода, че актуализацията на цената настъпва автоматично, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение. Поддържа, че индексацията се извършва само с инфлационния коефициент за предходната година, но не и с натрупаната инфлация за периода от сключването на договора /от 2008г./.
Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че САС е приел, че при изпълнението на договора автоматично се прилага уговорената в него клауза на чл.5, ал.3, т.1 за промяна на определеното възнаграждение за всеки изминат километър пробег с размера на инфлацията, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение със заявено изрично съгласие. Според него материалноправният въпрос, на който САС дал положителен отговор е, че само и единствено на основание разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от договора е допустимо увеличението на цената с натрупаната инфлация. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е в противоречие с решенията по идентични казуси, с които исковете на превозвачи, основани на чл.5, ал.3, т.1 от идентични договори срещу общината, са отхвърлени с влезли в сила решения /т.д.№3367/2913г. и т.д.№434/2014г. на САС, 6 състав/ – основание за допускане на обжалването по т.2 на чл.280 от ГПК. Също така поставя въпрос допустимо ли е след провеждане на конкурс, търг, обществена поръчка или друга процедура, определена с нормативен акт и гарантираща правилата на конкуренцията, договорите, сключени като резултат от тази процедура да бъдат едностранно изменяни, без това да наруши принципа на чл.63 ал.1 от ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения в съответствие със закона.
Ответникът по касация [фирма], гр.София, оспорва касационната жалба. Поддържа,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в отговора на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въведените в жалбата доводи и оплаквания, са относно размера на цената за транспортните услуги за месец август 2012г. и месец септември 2012г. и налице ли е основание за автоматично индексиране с обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година. Посочил е, че е налице спор между страните относно точното съдържание на клаузата на чл.5,ал.3 от договора, поради което съдът е задължен на тълкува договорката в съответствие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Приел е, че волята на страните, обективирана в чл.5,ал.3 е цената по чл.5, ал.1 от договора /определена в размер на 2,80 лв. на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание въз основа на отчетите за изпълнение/, да се променя автоматично в трите хипотези, регламентирани в ал.3. Приел е, че позоваването от ищеца на хипотезата на т.1 е основателно – налице е обявен от НСИ размер на инфлацията за предходната година, което води до изменение на цената със съответния инфлационен процент. Възражението на въззивника, че цената на километър пробег за 2012г. следва да се определи чрез индексиране на договорената в чл.5 ал.1 базова цена от 2,80 лв. на км. без ДДС, с инфлацията за 2011г., е счетено за неоснователно. Въззивният съд е посочил,че такова тълкуване противоречи на отразяваната по правило от годишната инфлация разлика в цените към момент преди една календарна година и от обичайното регулиране на отношенията между страните по договори с периодично изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора правен въпрос не е свързан с тълкуване на определена материалноправна норма, а съставлява оплакване за неправилно тълкуване на клаузата на чл.5,ал.3,т.1 от сключения между страните договор, поради което не отговоря на общата предпоставка за достъп до касация. Освен, че отсъства надлежно формулиран материалноправен въпрос, не е налице и твърдяното противоречие с влезлите в сила решения на САС, на които касаторът се позовава. С тях са отхвърлени искове на превозвачи по сключени с общината договори от 2007г. за доплащане на цена за изминати километри за 2008г. Единственият мотив за неоснователността им е, че договорената възможност за промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишна инфлация, не се отнася за първата година от неговото действие, доколкото цената за тази година е определена от приетата оферта на изпълнителя. Акцентирано е, че уговорената в договора индексация се отнася за последващите години, но не и за 2008г. като първа година от изпълнението на договора за превоз на пътници. Следователно, предпоставките за допускане на обжалването не са налице както поради отсъствие на надлежно формулиран правен въпрос /който следва да касае приложението на законова разпоредба, а не договорна клауза/, така и поради необосноваване на допълнителната предпоставка.
Вторият поставен материалноправен въпрос не съответства на мотивите на съда, поради което също не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че волята на страните, обективирана в чл.5,ал.3 е цената по чл.5,ал.1 /определена в размер на 2,80 лв. на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание въз основа на отчетите за изпълнение/, да се променя автоматично в трите хипотези, предвидени в ал.3 от договора. Автоматичното изменение на договора е изменение, което настъпва при осъществяване на предвидените в договора условия – предпоставки. То не зависи от волята на страните, поради което не може да се разглежда като едностранно изменение на договора.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1595,63 лева, доколкото ответникът е бил представляван от адвокат, упълномощена от него, а разноските са платени по банков път в полза на адвокатско дружество „Конечна и Заха“, за което няма данни да е било упълномощавано.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №512 от 07.03.2017г. по в.т.д. №6066/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.