3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С. 25.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 34/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Иванова П. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. Д. И., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІІ с-в, № 116 от 10.09.2012г. по в.гр.д. № 1429/2012г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд, ІІІ гр. с-в, № 724 от 23.05.2012г. по гр.д. № 1140/2012г., с което са отхвърлени предявените от Я. Иванова П. против Б. [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Б. [фирма] [населено място] в представения от пълномощника юрисконсулт И. Х. отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Я. Иванова П. против Б. [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че в дружеството е извършено съкращаване на щата, което е засегнало изпълняваната от ищцата длъжност „диспечер оперативна отчетност”. Считано от 04.11.2011г. е одобрено ново щатно разписание в което трите бройки за длъжността „диспечер оперативна отчетност” са съкратени. Нови длъжности, аналогични с тази на ищцата, не са създадени. Относно подбора съдът е приел, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор при положение, че се премахват и трите щатни бройки за трудовата функция. П. обаче е извършен, поради което същият подлежи на съдебен контрол. Анализирайки представените доказателства съдът е приел, че подборът е извършен по критерии, съответстващи на чл. 329 КТ, от специално назначена комисия. От приложената по делото индивидуална карта на ищцата се установява, че на служителката е извършена оценка съобразно нивото на изпълнение на трудовите функции, притежаваните от нея професионални знания и умения, притежаваната професионална правоспособност и дисциплинарно минало. Критериите, по които са зачетени професионалните й качества, умения, образование и т.н. са изцяло съобразени с изготвените по заповедта от 23.12.2011г. критерии. Извършвайки съдебен контрол на оценяването, съобразно ТР № 3/16.01.2012г. ВКС съдът е обсъдил данните от трудовото досие на ищцата относно завършеното образование и професионална квалификация. Относно нивото на изпълнение на работата е съобразил многократно налаганите на ищцата дисциплинарни наказания във връзка с лошо изпълнение на възложените й трудови задължения, нарушаване на трудовата дисциплина, неправилно прилагане на правилата за организация на изпълняваната дейност. В заключение съдът е приел, че процедурата по подбора е правилно проведена, поставените на ищцата оценки съответстват на обективните данни за професионалната й квалификация и ниво на изпълнение на работата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Я. Иванова П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправни въпроси, свързани с прилагането на чл. 329, ал. 1 КТ: може ли работодателят да оценява уменията и да поставя оценки без предварително приети обективни и конкретни критерии за специфичните умения и знания на оценяваното лице; може ли работодателят да основава преценката си за умения и знания на работника, както и за спазването на трудовата дисциплина, по критерии за умения и знания, приложими за предходна длъжност, заемана от него в същото предприятие; може ли работодателят да основава преценката си въз основа преценката на други лица, които нямат пряко наблюдение на работата на оценяваното лице и го сравняват с други работници и служители, заемащи различни длъжности.
ВКС намира, че поставените материалноправни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид многобройната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 329, ал. 1 КТ, включително постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. Първият въпрос съдържа условие, което не отговаря на данните по делото. С издадената на 23.12.3011г. заповед управителят на дружеството е утвърдил критериите за извършване на подбора и те съответстват на двата основни критерия по чл. 329, ал. 1 КТ – по-висока професионална квалификация и по добро изпълнение на работата. Действително критериите за оценка са еднакви за всички длъжности, но нивото на изпълнение на възложената работа се дава за изпълнение на съответната трудова функция – в случая изпълнението на трудовите задължения от жалбоподателката е оценено като незадоволително, а относно дисциплинарните наказания в картата за индивидуална оценка те не са отразени, т.е. не е намалена общата оценка с наложените й за длъжността „вагоноописвач” дисциплинарни наказания. По последния въпрос съдебната практика непротиворечиво приема, че работодателят може да използва помощта на комисия за извършване на подбора, чиито оценки да ползва при преценката кои от работниците и служителите следва да бъдат уволнени, без да е длъжен да оформя в писмен вид техните заключения и процес на оценки, стига да ги установи пред съда – решение № 525/21.06.2010г. по гр.д. № 1446/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 287/16.07.2010г. по гр.д. № 90/2009г. ІV г.о. ВКС. Включването в подбора на лица, заемащи различни длъжности е предвид упражняване от работодателя на правото на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, а не в изпълнение на задължение за подбор, който в случая не е бил задължителен, тъй като са премахнати всички щатни бройки за длъжността „диспечер оперативна отчетност”. Целта на правото на подбор, съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, е да останат на работа работници и служители, чиито длъжности се премахват, но те са с по-висока квалификация и работят по-добре, и да се уволнят други, чиито длъжности не се съкращават. Поради това в подбора са включени и двете служителки, изпълнявали длъжността „диспечер оперативна отчетност”, като едната /ищцата/ е предложена от комисията за уволнение, а другата не.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІІ с-в, № 116 от 10.09.2012г. по в.гр.д. № 1429/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: