Определение №533 от 43426 по тър. дело №1628/1628 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр. София, 22.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1628 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ю. О. от [населено място] срещу решение № 170/17.01.2018г. по в.гр.д. № 3810/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав. С него е потвърдено решение от 15.05.2017г. по гр.д. № 13889/2015г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 8 състав в обжалваната част, с която предявеният от касационния жалбоподател срещу Застрахователна компания „О.”, дружество регистрирано в Република К., упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „О. – клон България”, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено на 28.05.2013г. ПТП, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. С въззивното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответното застрахователно дружество в размер на 450 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. К. жалбоподател счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение е в противоречие с практиката на съдилищата при неявяване на процесуалния представител в съдебно заседание. Моли да се отмени въззивното решение и ответникът да бъде осъден да заплати разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 2/ Следва ли съдът при неявяване в съдебно заседание на въззиваемата страна без да представи доказателства за уважителна причина, а само по твърденията й, че е ангажирана по други дела, поради което не може да се яви, и при направено възражение от страна на въззивника за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение с оглед на обема на работа и ангажираност да присъди в пълен размер претендираното от страната юрисконсултско възнаграждение от 450 лв.? Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.II от ППВС №4/23.12.1968г. и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №99/08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, II т.о. и решение №158/28.12.2011г. по т.д. №157/2011г. на ВКС, I т.о.
Ответникът Застрахователна компания „О.”, дружество регистрирано в Република К., упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „О. – клон България”, оспорва жалбата. Поддържа, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по делото и по който съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Претендира и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца Х. Ю. О. неимуществени вреди вследствие на осъщественото на 28.05.2013г. ПТП, възлиза на 15 000 лв. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида и степента на увреждането (едно травматично увреждане), 10 – дневния престой в болницата и необходимостта от чужда помощ, лечебния и възстановителния период, продължил 6 месеца, възрастта на пострадалия (22 г.), социално – икономическите критерии, пълното възстановяване на пострадалия, липсата на трайни увреждания и психически проблеми, обстоятелството, че пострадалият не е бил подложен на оперативна интервенция, както и че изпитваните болки и страдания са типични за такъв тип травма. Във връзка с релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.2 от Наредба за правната помощ, е приел, че претендираното възнаграждение от 450 лв. не е в завишен размер.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос относно приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Тази предпоставка предполага по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд неправилно да е приложил норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС. По въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД е налице постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираното от касационния жалбоподател ППВС № 4/23.12.1968г. и в постановени по реда на чл.290 от ГПК решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №171 от 18.11.2016г. по т. д. №2811/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №226 от 08.12.2016г. по т. д. №2940/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №199 от 30.11.2016г. по т. д. №2432/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №177/27.10.2009г. по т. д. №14/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №59/29.04.2011г. по т. д. №635/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, по смисъла на които за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на поставения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост на обжалваното решение представляват отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК.
Цитираната в изложението от касационния жалбоподател съдебна практика, в която са определени различни размери на обезщетенията, не може да обоснове предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото съответните размери са в зависимост от конкретните особености на разглежданите случаи. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Същото е заявено бланкетно, без да е аргументирано кумулативното наличие на визираните в него две предпоставки съобразно задължителните указания на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият формулиран от касационния жалбоподател въпрос няма характер на въпрос по прилагането на процесуалния закон съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установената и задължителна практика на ВКС. Въпросът представлява по своето естество оплакване за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в допуснато от съда процесуално нарушение при определяне размера на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Наред с това следва да се отбележи, че поставеният въпрос не може да обуслови самостоятелно допускането на касационно обжалване на въззивното решение на САС. Действащият ГПК не предвижда самостоятелно обжалване на съдебните актове, касаещи отговорността за разноските на страните, когато не се обжалва самото решение или определението по съществото на спора, тъй като той не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 от отменения Граждански процесуален кодекс. В посочената им част тези съдебни актове имат характера на определение, като съгласно чл. 248 ГПК подлежат на изменение или допълване, по искане на страната, от съда, който ги е постановил.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото същият е представляван в касационното производство от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Поради това касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и извършените от ответника процесуални действия.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №170/17.01.2018г. по в.гр.д. № 3810/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
ОСЪЖДА Х. Ю. О., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.К., обл.Б. да заплати на Застрахователна компания „О.”, дружество регистрирано в Република К., упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „О. – клон България”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Гоце Делчев” № 142 – 142А, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар