3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
ГР.С., 02.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №802/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на [фирма] и на К. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №1079/08 г. в различни негови части и по допускане на обжалването.
С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от [фирма] срещу Кр. М. иск по чл.59 от ЗЗД – за сумата от общо 31 801 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствените на ищеца три леки автомобила за периодите: 8.09.99 -18.05.00 г. и 22.05.03 – 29.10.03 г., ведно със законната лихва, като за размера над присъдения до претендирания 67 600 лв. и за периода 19.05.00 г. – 22.05.03 г. искът е отхвърлен. Отхвърлен е и искът на [фирма] срещу Прокуратура на РБ по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 38 168 евро, обезщетение за вреди от непозволено увреждане, причинени с действията на прокурор по предаване на автомобилите за пазене на отв. М. за времето от 19.05.00 г. до 22.05.03 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускането им ВКС на РБ намира следното:
По жалбата на ищеца [фирма] срещу решението на АС в частта за отхвърляне на исковете по чл.59 от ЗЗД и чл.49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
За допускане на обжалването по първия иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3. Сочи, че материалноправните въпроси: какъв е критерият за наличност на основанието по чл.59 от ЗЗД, може ли обедняването и обогатяването да се третират като следствие едно на друго и причинна ли е връзката между тях е решен от АС в противоречие с т.5 от ППВС №1/79 г. и се решава противоречиво от съдилищата, за което са приложени решения без задължителен характер.
За да отхвърли иска за посочения период и сума въззивният съд е приел, че през това време ответникът М. е държал автомобилите по разпореждане на прокурора по сл. дело, с което са му предоставени на отговорно пазене. Така ищецът не е бил лишен от ползване на вещите без основание за периода, през който се е водило наказателно производство за присвояване на автомобилите от отв. М..
Същото в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД / вещта да се ползва без основание/ е прието в ППВС №1/79 г. / там е посочено и, че обедняването на ищеца и обогатяването на отв. следва да произтичат от общи факти –т.5/ и в Р №433/09 г., 416/09 г. и №561/06 г. на ВКС, приложени към изложението за основанието по т.2. Р по гр.д. №5326/03 г. на СГС, в което връзката между обогатяването на ищеца и обедняването на ответника, при неоснователно ползване на имота, е определена като причинна е неотносимо към изводите на въззивния съд в случая. Или соченото противоречие с практиката на ВКС – задължителна и без задължителен характер не е налице.
Въпросът за основанието в хипотезите на чл.55 и чл.59 от ЗЗД е широко застъпен в практиката по приложението на института на неоснователното обогатяване вкл. ППВС №1/79 г.. Затова доводът на касатора, че въпросът: какво следва да се разбира под „основание”, ще допринесе за правилното решаване на случая и с това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото не обосновава наличието на специфичното по цел и предпоставки основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – ТР №1/10 г. ОСГТК, за допускане обжалването на въззивното решение по този иск.
За допускане на обжалването по иска с пр. осн. чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Сочи, че въпросът за приложимостта на чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД при вреди, причинени от неправомерни действия и бездействия на служители на държавни органи е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Недооценени са някои факти по делото, от които се установява фактическия състав на обективната деликтна отговорност на държавния орган и по този начин незаконосъобразно претърпените вреди се оставят в тежест на увреденото лице. Изложеното сочи на основание по чл.281, т.3 от ГПК, но не и на това по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, със съдържанието на предпоставките, указани в ТР №1/10 г. Затова и по този иск обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По жалбата на Кр. М. срещу въззивното решение, с което искът е уважен:
В изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не са формулирани ясно и мотивирано материално и процесуалноправните въпроси в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Посочени са правни изводи от практиката на ВКС за установеното право на собственост, като предпоставка за уважаване на иск по чл.59 от ЗЗД, които според касатора противоречат на тези на въззивния съд по делото, в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
ВКС при това второ касационно обжалване констатира, че въпросът за правото на собственост върху автомобилите, установено с договор в предписаната от закона форма за действителност по чл.144, ал.2 от ЗДвП отм.и с отразяване на ищеца като собственик в талоните им, се поставя за първи път. Не е поставен пред инстанциите по същество – там е оспорено правоприемството на ищовото дружество с [фирма] и е противопоставено основание за държането на автомобилите. Пред АС касаторът е представил подписан от него протокол, съдържащ извънсъдебното му признание, че автомобилите са собственост на [фирма], за което са представени и писмени договори и фактури от 1993 г.. Автомобилите са посочени в приложението към договора от 4.02.02 г. за продажба на предприятие / като част от актива му/, скл. с нот. заверка на подписите между [фирма] и ищеца. Затова и поради поставянето им за първи път сега въпросите от съществото на спора – които въззивният съд не е разгледал, тъй като не са въведени като част от предмета на доказване и произнасяне, не подлежат на разглеждане от ВКС, вкл. в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по двете жалби и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №1079/08 г. от 10.02.10 г. по жалбите на [фирма] и на К. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: