3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
С. 25.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 36/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. [фирма] [населено място], подадена от пълномощника ст. юрисконсулт Я. Л., срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 19.10.2012г. по в.гр.д. № 538/2012г., с което е потвърдено решението на Районен съд Нови Пазар № 213 от 23.07.2012г. по гр.д. № 189/2012г., с което са уважени предявените от Х. В. Д. против Б. [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация Х. В. Д. от [населено място] в представения от пълномощника й адв. В. В. отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Х. В. Д. против Б. [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор, който в случая поради съкращаване на част от щатните бройки за длъжността „вагоноописвач, чистач” е бил задължителен. Приел е, че по делото е приложено само трудовото досие на ищцата, но не е представена никаква документация за останалите участващи в подбора лица, поради което не може да се прецени адекватно ли е било извършеното от комисията оценяване и съпоставяне. Показанията на разпитаният свидетел М. Р., член на комисията за подбора, не съдържат обективни данни. Същият няма преки впечатления от работата на ищцата и на останалите участвали в подбора лица. Преки и непосредствени впечатления има св. Т. Д., която установява, че не е имало оплаквания от работата на ищцата като тя дори е поемала извършването на допълнителна /счетоводна/ работа, която не влиза в задълженията й на „вагоноописвач, чистач”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Б. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: може ли съдът в бързото производство да обсъжда по същество нови основания за незаконност на уволнението, наведени от ищеца в първото съдебно заседание, свързани с твърдения на ответника и приложени към отговора му писмени доказателства; следва ли съдът да разглежда въпроса за незаконосъобразност на подбора по чл. 329 КТ без да са оспорени от ищеца оценките по отделните показатели на оценяване, както и общата оценка, отразени в писмените доказателства, документиращи подбора; трябва ли да има оспорване от ищеца на данните в протокола за подбор за да е необходимо да се доказва неговата законосъобразност, или е достатъчно само да се твърди, че подбор не е извършван; може ли въззивният съд да основе решението си на част от събраните доказателства, без да обсъди всички представени по делото, с оглед задълженията си по чл. 12 ГПК; налице ли е незаконосъобразен подбор, ако работодателят е изпълнил задължението си да определи подлежащите на съкращаване работници при съобразяване с обективните данни за притежаваните качества, умения и проявени в работата трудови резултати. За наличието на противоречива съдебна практика по първия въпрос е представено решение № 416 от 12.07.2010г. по гр.д. № 531/2009г. ІV г.о. ВКС, което е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно реда за утвърждаване на щатните разписания по Наредба № 3/2008г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на образованието и науката. Противоречива съдебна практика по втория въпрос е обоснована с приложените решение № 218/18.07.2012г. по гр.д. № 195/2011г. ІV г.о. ВКС, постановено по процесуалноправния въпрос с какви доказателства може да се доказва на спирането на работата за повече от 15 работни дни; решение № 149/13.06.2012г. по гр.д. № 475/2011г. ІV г.о. ВКС, постановено по въпроса допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото; 310/ 16.04.2010г. по гр.д. № 333/2009г. ІV г.о. ВКС, по прилагането на чл. 329 КТ и ТР № 3/16.01.2012г. ОСГК на ВКС по въпроса за съдебния контрол върху проведения от работодателя подбор по чл. 329 КТ. Приложена е съдебна практика и по въпроса за задължението на съда да обсъди и прецени всички доказателства по делото.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по процесуалноправните въпроси, свързани с несвоевременното според касатора въвеждане на доводи за незаконност на подбора. По този въпрос въззивният съд е приел, че още с исковата молба ищцата е оспорила законността на подбора, а веднага след запознаване с отговора на ответника и представените с него доказателства относно извършването на подбор, е направила конкретни възражения. Твърденията на касатора, че в първото съдебно заседание са въведени нови основания за незаконност на уволнението, не съответстват на данните по делото. В исковата молба е посочено, че ако е извършен подбор той е незаконосъобразен, тъй като ищцата не е имала до момента дисциплинарни нарушения, не е наказвана и в сравнение с колегите си на същата длъжност има най-дълъг трудов стаж в ответното дружество. След представяне от ответника с отговора на исковата молба на доказателства за извършения подбор, ищцата е конкретизирала оплакванията си за незаконност на подбора. При тези данни въпросът за преклудиране на правото на ищеца да въвежда нови обстоятелства – чл. 312, ал. 2 ГПК, е решен от въззивния съд при точно прилагане на посочената разпоредба и не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. Представените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика са задължителни относно дадения от съда отговор на процесуалноправния или материалноправен въпрос по който е допуснато касационно обжалване – ТР № 2/28.09.2011г. ОСГТК на ВКС.
Не се констатира твърдяното противоречие и по въпросите свързани с оспорване от ищеца на изготвените от работодателя документи, материализиращи проведения подбор. Работодателят не е длъжен да документира извършването на подбора, но когато го направи изготвеният от комисията протокол за подбор, съставляващ частен свидетелстващ документ, няма материална доказателствена сила. Поради това при оспорване истинността на отразените в него обстоятелства, в тежест на работодателя е да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор – решение № 297/27.06.2012г. по гр.д. № 1733/2011г. ІІІ г.о. ВКС.
Въпросът, свързан с преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства, съставлява оплакване за необоснованост на съдебния акт. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд. Ответницата е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 19.10.2012г. по в.гр.д. № 538/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: