Определение №535 от 42137 по гр. дело №1435/1435 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 535

Гр.С., 13.05.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1435 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. М. срещу решение №.201/21.11.14г. по г.д.№.405/14 на Окръжен съд Видин – с което е потвърдено решение №.339/21.07.14 по г.д.№.222/14 на Видински районен съд.
Ответните страни С. И. К. и Б. М. Б. оспорват жалбата; претендират разноски; М. Б. К. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Окръжен съд Видин е намерил предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. В. инстанция е постановила решението си при безспорните между страните факти, че ищецът и съпругата му З. Г. са прехвърлили през 1993г. на М. К. – техен син, към този момент в брак с втората ответница С. К., притежаван от тях в съпружеска имуществена общност имот; след смъртта на З. Г., на 13.11.96г. М. и С. К. са продали същия имот за сумата 65800лв на ищеца /нот. акт №.139/13.11.96г./; на същата дата последният го е продал на М. К. – лично и в качеството му на законен представител на малолетната му дъщеря Б. Б., за цена 65800лв. /нот. акт №.140/13.11.96г./. При тези факти е прието, че с оглед събраните по делото доказателства /вкл. по изложените от първоинстанционния съд мотиви/ по делото не е установено двете сделки от 13.11.96г. да са симулативни и никоя от страните да не е искала настъпването на правните им последици. В нотариалните актове е налице запис за получаване на цената и съдържанието им не е опровергано по предвидения в ГПК ред, а от тълкуването на действителната воля на страните може да се направи извод, че те са целяли постигане на правните последици на сделките – прехвърляне на процесния имот в патримониума на ответника, но вече на друго основание – договор за покупко-продажба, а не дарение. Обстоятелството, че двете сделки са били сключени на един и същи ден, с еднаква продажна цена и при един нотариус не са от значение за валидността им и не могат да бъдат основание за обявяването им за нищожни; отделно от това неплащането на продажната цена би могло да е основание за разваляне на договора поради неизпълнението му, но не и за обявяването му за нищожен. Посочено е и, че задължението за издръжка и гледане е отпаднало след сключването на сделките през 1996г. и понастоящем имотът се намира в патримониума на тримата ответници на основание договор за покупко-продажба – каквато е била и волята на ищеца съобразно нот. акт №.140/13.11.96г.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителната практика на ВКС /ТР 9/70г., ОСГК; ТР 122/86 по г.д.№.91/86г., ОСГК/ по въпроса, че „развалянето на договор за издръжка и гледане, при който е прехвърлен недвижим имот, става по съдебен ред – чл.87 ал.3 ЗЗД”, и по въпроса относно нищожността на договори поради привидност – „когато са налице два договора, материализирани в нотариални актове за продажба на недвижим имот, сключени на една и съща дата, при поредност на сделките, при един и същ нотариус, с един и същ предмет, с една и съща цена, между едни и същи страни, вторият нотариален акт е ли убедително доказателство за тяхната безвъзмездност”.
Н. състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият поставен въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал мотиви в тази връзка. Доколкото предявеният иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, това е направено с мотиви, че страните са преуредили отношенията си, в резултат на което задължението за издръжка и гледане е отпаднало, а имотът се намира в патримониума на ответниците на основание договор за покупко-продажба – който не е установено да е нищожен поради симулация.
Вторият въпрос не е общ и абстрактен, а фактически, свързан с конкретните факти по делото и отговорът му може да бъде даден след обсъждане на доказателствата и решаване на спора по същество. Отделно от изложеното, в теорията и практиката винаги е било безспорно, че установяването на симулация от страните по сделката би могло да стане с обратен документ от другата страна /contre lettre/ или със свидетелски показания при условията на чл.165 ал.2 ГПК – каквито по делото не са били ангажирани.
Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изхода на спора на ответните страни С. К. и Б. Б. се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 400лв. за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.201/21.11.14г. по г.д.№.405/14 на Окръжен съд Видин.

ОСЪЖДА Б. К. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], к-с „Баба Т.”, [жилищен адрес] да плати на С. И. К., ЕГН [ЕГН], и Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Д”, ет.7, ап.105, 400лв. /четиристотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар