О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№538
Гр.София, 09.08.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 08.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2789/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Сдружение „НББАЗ”, подадена чрез процесуален пълномощник, против определение № 2893 от 27.09.3018 г. по в.гр.д.№ 3434 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя вх.№ 13725 от 25.07.2018 г. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение № 1273/22.05.2018 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на друго, с което искането по чл.248 ГПК за присъждане на пълния размер на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение да бъде уважено.
Против жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещните страни.
Съдебният състав на ВКС, ТК, ІІ отделение съобрази следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, в рамките на срока по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта относно разноските /с което по реда на чл.78 ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение, дължимо на ответника по делото, е намалено/, съставът на въззивния съд е съобразил действителната фактическа и правна сложност на спора пред въззивната инстанция – от една страна необходимостта от преценка на приложимото чуждо право, а от друга – наличието на няколко обективно съединени искове, които са идентични по основание и размер. Въз основа на това е приел, че определеното минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 12 559.50 лв. с ДДС е съответно на осъществената защита по спора и не са налице основания за преразглеждане на решението в искания от страната смисъл.
Определението е обосновано и законосъобразно. Различните мотиви, въз основа на които съдът достига до един и същ краен резултат по въпроса за дължимите разноски, сами по себе си не сочат за неправилност на обжалвания акт. Правилна е и се споделя преценката на въззивния съд, че осъществената процесуална защита на ответника с оглед общите факти, от които ищците черпят права по предявените от тях искове, дава достатъчно основание за намаляване на размера на уговореното възнаграждение, поради липса на фактическа сложност, до минимално предвиденото в закона, съгласно чл.78 ал.5 ГПК. Поради това обжалваното определение, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2893 от 27.09.3018 г. по в.гр.д.№ 3434/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: