3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№540
гр. София,02.10.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.09. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3463/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Б. О.-гр. М. срещу решение от 17.07.2014 г. Окръжен съд- Монтана по в.гр.д. №199/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение , постановено на 09.05.2014 г.по гр.д. №560/2013 г. на РС-Монтана, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК , че касаторът дължи на [фирма]-гр. М. сумата от 14 338,53 лева-цена на доставени стоки по 23 броя експедиционни бележки, 310,99 лева –обезщетение за забава, 335,37 лева-държ.такса и 585 лева-разноски в заповедното производство.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липа на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК за установяване, че касаторът дължи на [фирма]-гр. М. сумата от 14 338,53 лева-цена на доставени стоки по 23 броя експедиционни бележки, 310,99 лева –обезщетение за забава, съдът се е позовал на надлежно издадената заповед по чл.410 ГПК и своевременно депозираното от страна на ответника възражение по чл. 414 ГПК , както и на събраните писмени и гласни доказателства събрани по делото. Въз основа на 23 броя експедиционни бележки, представени в заверени от страната копия, а в последствие по реда на чл.183 ГПК и на база представените екземпляри под индиго, съдът, след съвкупна преценка на същите с данните от заключението на икономическата експертиза за извършено частично плащане и показанията на разпитаните свидетели за реално осъществените доставки на строителни материали на ответника е направил изводът за наличие на договор за доставка между страните, който е бил надлежно изпълнен от страна на ищеца-продавач и по който ответникът като купувач е останал задължен относно плащане на дължимата цена на доставените материали. Въз основа на тези фактически и правни констатации исковете за заплащането на цената и на обезщетение за забава са били уважени.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочат изобщо правни въпроси, с оглед преценка качеството им на обуславящи изхода по спора. Вместо това се излагат същите оплаквания, предмет и на самата касационна жалба, относно неправилно приложение на нормата в чл.183 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Жалбоподателят изобщо не формулира въпроси в изложението към касационната жалба, а развива оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл.183 ГПК. Подобно оплакване може да се обсъжда и би било от значение при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на формулирани въпроси не позволява преценката на приложената съдебна практика за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2014 г. Окръжен съд- Монтана по в.гр.д. №199/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.