О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
Гр. София, 08.08. 2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
т.д. № 2694/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЕАД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1491/15.06.2018 г. на АС – София, ТК, 15 състав по т.д.№ 4381/2017 г., с което е потвърдено решение № 1289/30.06.2017 г. по т.д.№ 6677/2016 г. на СГС, ТО, VІ – 2 състав за отхвърляне на предявените от касатора против ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД искове за заплащане на сумата 2 971 750 лв. – погасителна вноска за м. август 2011 г., дължима съгласно приложение 1 към Споразумение от 26.03.2010 г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2016 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, както и за заплащане на сумата 373 506.91 лв. – договорна неустойка за забава за периода до предявяване на иска, съобразно чл.5 от Споразумението, на основание чл.92 ал.1 ЗЗД; като в полза на ответника са присъдени сторените от него разноски.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон във връзка с характера на споразумението и приложимите спрямо поетите по него задължения правила относно погасителната давност. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на следния материалноправен въпрос, за който се сочи, че е разрешен от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 / т.3 от ГПК, а именно: Налице ли е новация по смисъла на чл.107 ЗЗД в случаите, когато страните по облигационно правоотношение сключат споразумение, с което се съгласяват да изменят сроковете за изпълнението на задължението на длъжника и последният се задължи да заплати на кредитора допълнителни, новоуговорени неустойки и лихви за забава, или подобно съглашение има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД, целяща единствено преструктурирането на дълга. Твърди се, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК /решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 627/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 225 от 03.08.2016 г. по т.д. № 3696/2014 г. на І т.о. и решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о./. Евентуално се поддържа, че по въпроса е формирана противоречива практика на ВКС /решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008 г. на ІІ т.о., решение № 138 от 22.08.2013 г. по т.д. № 27/2012 г. на ІІ т.о. и решение № 210 от 22.12.2014 г. по т.д. № 4090/2013 г. на І т.о./.
Ответникът по касационната жалба – ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, с мотивиран писмен отговор оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат – за неоснователност на предявените искове, съставът на въззивния съд е проследил в детайли безспорно установената фактическа обстановка след 29.12.1998 г., когато е бил подписан договорът между ответното дружество и стария кредитор БУЛГАРГАЗ ЕАД за доставка на природен газ, до сключване на споразумението между настоящите страни от 26.03.2010 г., ведно с погасителния план към него и подписване на протокол за прихващане със суми по споразумението от 29.02.2012 г., във връзка с която от правна страна е приел следното:
Основният спор по делото е дали съдържанието на споразумението от 26.03.2010 г. позволява да се приеме, че задълженията за заплащане цената на доставените количества природен газ са новирани. Според ищеца /настоящ касатор/ те са загубили характера си на периодични вземания и са заместени от задължение с кредитен характер, с предмет заплащането на една глобална сума – главница и лихви, доколкото чрез разсрочване на изпълнението длъжникът се кредитира с тази сума, а той я използва за осъществяване на търговската си дейност. Съдът е изразил съгласие с мотивите на първата инстанция, че преструктурирането на паричния дълг чрез разсрочването му с процесното споразумение не променя същността на задължението и не обуславя новирането му по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Изложил е доводи, че в случая не е налице обективна новация, тъй като преструктурирането на дълга, респективно приемането на нов, различен от първоначално уговорения погасителен план, са факти, чието настъпване не се отразява на съществените елементи на задължението и тяхната промяна не внася съществено изменение в старото облигационно отношение. Споделен е и изводът, че намерението за подновяване следва да е ясно и категорично изразено в споразумението за новация, чрез посочване на съществените белези на новото задължение, с поемането на което страните са се съгласили да погасят старото, а в случая то отсъства. Съдът се е възползвал и от нормата на чл.272 ГПК и е препратил към подробните мотиви на първоинстанционния съд. Посочил е, че СГС се е съобразил със задължителните указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, като е приел, че задължението за заплащане цената на доставения природен газ по договора от 29.12.1998 г. представлява периодично плащане, а като такова същото се погасява със специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а не с общата петгодишна такава по чл. 110 от ЗЗД. При горното, с оглед падежа на претендираната погасителна вноска – 31.08.2011 г. и приложението на кратката погасителна давност за това вземане, погасителния ефект на давността е настъпил далеч преди завеждане на настоящия иск с депозираната на 30.08.2016 г. искова молба. Този извод остава непроменен дори да се приеме, че с подписването на протокола за прихващане на суми от 29.02.2012 г. погасителната давност е прекъсната.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая формулираният от касатора въпрос, най-общо свързан с приложението на чл.107 ЗЗД, е решен в съответствие с формираната постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008 г. на ТК, ІІ т.о., решение № 138 от 22.08.2013 г. по т.д. № 27/2013 г. на ТК, ІІ т.о., решение № 210 от 22.12.2014 г. по т.д. № 4090/2013 г. на ТК, І т.о., решение № 110 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1568/2014 г. на ТК, І т.о., решение № 136 от 06.1.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г. на ТК, ІІ т.о., решение № 118 от 08.06.2016 г. по т.д. № 729/2015 г. на ТК, І т.о., на която се позовават и двете страни. Според нея, способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му и изменението на сроковете за плащане, не променят същността на задължението и не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Когато страните уговарят констатирано изискуемо парично задължение да бъде погасено по нови графици, на траншове на посочени падежи, отсъства основание да се приеме намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма изменение в предмета и основанието му. Волята на страните за възникването на нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или предмет, следва да е ясна и изрично изразена. При съпоставка на мотивите на въззивния съд с посочената съдебна практика, която е актуална и не се налага да бъде променяна или изменяна, се установява, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито евентуално такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за съществуване на противоречива практика на ВКС по посочения въпрос. Разрешението в решение № 225 от 03.08.2016 г. по т.д. № 3696/2014 г. на ТК, І т.о. касае това, дали промените в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, са противопоставими на поръчителя и при какви условия. Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д № 856/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. е постановено при различна фактическа обстановка, съобразно която е и даден отговор на въпроса за наличието на новация, като е прието, че договорът между страните е за новация на старо задължение, преоформено като заем с разсрочване на задължението за плащането му. Това обаче е станало въз основа на установеното обстоятелство, че е налице промяна на основанието на задължението, а не с оглед различно тълкуване на разпоредбата на чл.107 ЗЗД. Разрешението, дадено в посоченото от касатора решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 627/2011 г. на ВКС, ТК, ІІІ г.о., според което промяната на поетите задължения по договора, на свързаните с тяхното изпълнение модалитети, в това число и сроковете на изпълнение, представлява обективна новация, е преодоляно с формираната впоследствие и посочена по-горе безпротиворечива практика на ВКС в противния смисъл.
С оглед неоснователността на искането за достъп до касация, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 53 978,40 лв. /с ДДС/, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1491 от 15.06.2018 г. на АС – София, ТК, 15 състав по т.д.№ 4381/2017 г.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД [населено място] сумата 53 978.40 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: