О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
С. 18.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1604 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Х. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение от 19.12.2014г. по в.гр.д. № 7885 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 6.02.2014г. по гр.д.№ 49113/2012г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 345-І от 3.07.2012г. на директора на П. ”А.С.П.” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2 662.45лв.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса : 1.Спазени ли са критериите на чл.329 от КТ за извършване на подбор с оглед обхвата на съдебен контрол относно критерия качество на работа? и 2. При какви предпоставки може за първи път пред възззивния съд да се навеждат нови възражения, по които съда дължи произнасяне? Позовава се на ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/11г. на ОСГК и т.1 от ТР № 1 от 19.12.2013г. по т.д.№ 1/12г.на ОСГТК на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 765лв., чието реално заплащане /в брой/ се установява с приложен договор за правна защита и съдействие № 93-6 от 24.02.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
К. /ищца в производството/ е изпълнявала длъжността „Учител по английски език”. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ. Оспорила е законосъобразността на уволнението с доводите, че реално не е налице намаляване обема на работа, защото един месец по-късно работодателят е назначил на същата длъжност друго лице и поради липса на надлежно взето решение, установяващо намаляване на обема на работата.
Първоинстанционният съд е отменил уволнението поради незаконосъобразен подбор.
В. съд като е констатирал, че е подобно оплакване не е въведено и като е преценил, че е налице реално намаляване обема на работа, е отменил постановения акт и е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Изводът си за наличие на хипотезата на чл.328 ал.1 т.3 от КТ е обосновал с установените по делото факти, че през учебната 2012/2013г., за разликата от предходната 2011/2012г. броят на учениците е намалял с 40 /били са 643, а са станали 600/, броят на паралелките е намалял с една /били са 29, а са останали 28/, а броят на часовете по английски език е намалял с 1 173 часа /били са 5 867, а са станали 4 694/, съответно са намалели преподавателите по английски език с един / били са 8, а са останали 7/. Посочил е, че наличието на намаляване на обема на работата по смисъла на чл.328 ал.1 т.3 от КТ подлежи на установяване, а не зависи от наличие на изричен акт на работодателя за това и че последвалото назначаване на друго лице на длъжността няма връзка с процесното уволнение, защото е наложено от излизането в отпуск на друг служител.
Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, касаещи подбора по чл.329 от КТ и възможността да се прави подобно възражение. Доколкото довод за незаконосъобразен подбор не е бил въведен от ищеца в подадената искова молба и въззивният съд след като е констатирал това обстоятелство, не се е произнасял по въпроса за подбора, поставените във тази връзка въпроси от касатора – не са от значение за изхода на спора и не са свързани с решаващите му мотиви. Липсата на посочено от касатора годно общо основание за допустимост изключва възможността за допускане на касационно обжалване съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота следва да се посочи, че не е налице и посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съдът се произнася само по заявеното от страната искане и не може да обсъжда довод, който ищецът не е въвел в исковата си молба. В отклонение от диспозитивното начало – за съда съществува задължение да осигури точното прилагане на закона само в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма /каквито са нормите, касаещи родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище/. Настоящия случай не е такъв и за него приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.12.2013г. по т.д.№ 1/12г.на ОСГТК на ВКС, на която се позовава касатора, е неприложимо.
С оглед направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, пред вид изхода от спора и липсата на направено възражение за прекомерност по ал.5, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 765лв., чийто реално извършване е установено с приложения договор за правна защита и съдействие № 93-6 от 24.02.2015г.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.12.2014г. по в.гр.д. № 7885 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г. Х. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на Професионална гимназия по аудио, видео и телекомуникации „А.С.П.”, представлявана от директора Х., с адрес : [населено място] [улица], БУЛСТАТ[ЕИК] сумата от 765лв./седемстотин шейсет и пет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.