Определение №542 от 43685 по тър. дело №3001/3001 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
Гр. София, 08.08.2019 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Т. д. № 3001/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕЛ ЮГ ЕООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 93 от 21.05.2018 г. по в.гр.д.№ 152/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което е потвърдено решение на ОС-Пловдив № 1620/18.12.2017 г. по гр.д.№ 145/2017 г. в обжалваната част – за осъждане на касатора да заплати на Софийско-Пловдивска епархия на Католическата църква в България сумата 289 010 лв., представляваща уговорена със сключен между страните договор за наем от 30.03.2012 г. неустойка за забава при плащане на наемната цена по фактури, издадени в периода от 04.01.2014 г. до 03.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба.
В жалбата се съдържат подробно изложени доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Искането за достъп до касация се основава на нормите на чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 ГПК, като се твърди, че от значение за точното прилагане на закона е отговорът на въпроса – Когато по договор за наем наемодателят е религиозна институция, каквато в случая е ищецът, а наемателят е търговец, може ли да се приеме, че сделката е търговска. Според касатора, от това зависи дали при иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД може да се приложи разпоредбата на чл.92 ал.2 ЗЗД и да се иска намаляване на неустойката поради прекомерност или да се приложи забраната за намаляването й, установена в чл.309 ТЗ. Твърди се също, че обжалваното решение е очевидно неправилно, с оглед мотивите на въззивния съд, че неустойка, 100 % по-висока от законната лихва, не накърнява добрите нрави и принципа за справедливост, поради личността на наемодателя като религиозна организация.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване на решението за неоснователно, по съображения, изложени в депозирания в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК.
По спорните между страните въпроси за действителността на неустойката съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:
Неустойката притежава обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и когато тя е определена по начин, който не цели проявление на тези й функции, а сочи на уговарянето й в отклонение от принципа на справедливостта и недопускане на неоснователното обогатяване, то тогава тя би била в противоречие с добрите нрави и обществения интерес, с които свободата на договаряне следва да бъде съобразена. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка се извършва към момента на сключване на договора и за всеки отделен случай. От значение при преценката е характерът на задължението, неговият размер, очакваните от неизпълнението му вреди, видът на неустойката, размерът й според начина на формирането му като твърда сума или в процент и други, съобразно конкретните обстоятелства. В случая отдаденият под наем обект представлява триетажна масивна сграда със застроена площ от 454 кв.м., построена в църковен имот в [населено място] с предназначение за офис-сграда, първоначалната инвестиция за което е осигурена и извършена от наемателя, според уговорките в раздел I от договора. Срокът на действие на договора е определен на 12 години в раздел III.1. В уводната му част е посочено, че наемодателят е собственик на обекта, а наемателят е търговско дружество с предмет на дейност – наемане и управление на недвижими имоти, за целите на упражняване на която се задължава да ползва обекта, с оглед на което договорът представлява търговска сделка. С договор за наем от 18.04.2012 г. наемателят ЕЛ ЮГ ЕООД е преотдал под наем първия етаж от сградата за банков офис срещу месечна наемна цена от 3 885 евро с включен ДДС. По процесния договор неустойката е уговорена за обезпечаване изпълнението на задължението за заплащане на месечна наемна цена в размер на 3 600 лв. без ДДС. Тя е мораторна, предназначена да обезщети вредите от забавата. Формирана е като процент от неизплатената в срок месечна вноска, равняващ се на 1/30 от месечния наем за просрочен ден, без краен предел и фиксиран срок за начисляването й, като последното само по себе си не може да обоснове нищожност, съобразно указанията по ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК. Законната лихва не е критерий за нищожност на неустойката за забава, а дължимият обезщетителен минимум по смисъла на чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, като кредиторът може да търси обезщетение в по-висок размер за действително претърпените вреди, които е длъжен да докаже, а в хипотезата на чл.92 ал.1 ЗЗД страните предварително са определили очакваните да настъпят действителни вреди, без да е нужно те да се доказват. В случая договорената неустойка надхвърля 100 пъти законната лихва и на практика за месец забава се дължи неустойка в размер на месечния наем. С оглед обществено полезната дейност, която упражнява наемодателя – религиозна институция /религиозна, социална, образователна и здравна, съгласно чл.25 от Закона за вероизповеданията/, съдът е приел, че вредите от забавеното плащане на наема са съобразени с този факт, като обезпечават постъпването на приходите от наема и са в унисон с обезпечителната функция на неустойката да стимулира длъжника към срочно изпълнение. Неустойката изпълнява и наказателна функция, като в тази връзка не е без значение, че за процесния период, само за две години от общия 12-годишен срок на действие на договора, ответникът не е заплатил нито една от месечните наемни вноски в уговорения срок. За неоснователни са счетени възраженията, че вземанията на ищеца са допълнително обезпечени чрез възможността му въз основа на договора за наем като документ по чл.417 ал.1 т.3 от ГПК да се снабди по облекчен ред с изпълнителен лист за неплатените в срок наемни вноски, че ищецът упражнява правата си недобросъвестно, както и че точното изпълнение на договора за наем е обезпечено и посредством стойността на извършените подобрения от наемателя в собствения на наемодателя имот. Съдът е заключил, че при конкретните обстоятелства не може да се приеме, че единствената цел, с която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите й функции, което да води до нищожността на клаузата относно нея. Поради това, че с императивната норма на чл.309 от ТЗ е въведена забрана за намаляване поради прекомерност на неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, възражението на ответника, поддържано в първоинстанционното производство, за прекомерност на неустойката, също е намерено за неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Не са налице основанията на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Очевидна неправилност по смисъла на посочената норма е налице тогава, когато тя може да бъде констатирана пряко и изцяло само от съдържанието на обжалвания акт, без да се налага да се преценяват доводите на страните и фактите по делото – в случаите на необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или ако законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща, вкл. отменена или изменена правна норма. Преценката за нищожност на неустоечната клауза се извършва по критериите, посочени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК и затова може да бъде проверена единствено в касационно производство по чл.290 ГПК.
Отсъстват и основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Така формулираният въпрос касае изцяло правилността на оспорения от касатора извод на съда относно характера на конкретния договор за наем, поради което не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че правилата за определяне на сделката като търговска се съдържат в чл.286 ТЗ, същите са ясни и по тях е формирана многобройна съдебна практика, поради което не са налице условията, съобразно указанията на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4, за да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Налице е практика и по чл.309 ТЗ в смисъл, че дори и сделката да е едностранно търговска /чл.287 ТЗ/, то забраната за намаляване на неустойката поради прекомерност важи спрямо търговеца.
С оглед резултата от правния спор, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му в тази инстанция съдебно-деловодни разноски, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 9 000 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 93 от 21.05.2018 г. по в.гр.д.№ 152/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ГО, 1-ви състав.
ОСЪЖДА ЕЛ ЮГ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Софийско-Пловдивска епархия на Католическата църква в България сумата 9 000 лева – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар