О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 04.09.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 1462/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 2687 от 08.05.2019 г., подадена от С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., срещу определение № 213 от 01.04.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите с вх. № 1746/21.03.2019 г. (инкорпорирана в частна жалба с вх. № 1644/18.03.2019 г.) и с вх. № 1747/21.03.2019 г. (инкорпорирана в частна жалба с вх. № 1645/18.03.2019 г.) за предоставяне на правна помощ при обжалване на разпореждане № 225/18.02.2019 г. и разпореждане № 226/18.02.2019 г., постановени по същото дело.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо, необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че определението е неразбираемо и волята на съда е неустановима.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от „Уникредит Булбанк“ АД, с който се изразява становище за нейната недопустимост, евентуално се твърди неоснователност на жалбата по изложените в отговора съображения. Процесуалният представител на акционерното дружество счита частната жалба за бланкетна, а подаването й – за злоупотреба с право.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, на основание чл. 278 ГПК приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, чиито искания по чл. 95 ГПК са били оставени без уважение с обжалваното определение, постъпила е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
По същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на съда е счел, че С. С. не се нуждае от допълнителна безплатна адвокатска помощ, тъй като същият е представляван от надлежно упълномощен пълномощник по смисъла на чл. 32, т. 2, предл. трето ГПК – неговата съпруга С. С., която е лице с придобита юридическа правоспособност. Доколкото С. С. е лице с придобита юридическа правоспособност, съдът е счел, че на още по-голямо основание и по отношение на нея не следва да се предоставя безплатна правна помощ.
Твърденията за нищожност и недопустимост на обжалваното определение следва да бъдат разгледани служебно от съда. В случая, с оглед поддържаното в тази връзка, релевираните пороци на акта не са налице. Нищожността на съдебния акт предполага опорочаване на волеизявлението на постановилия решението орган, в хипотези при които решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Настоящото въззивно определение не може да се квалифицира като нищожно – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Определението е и процесуално допустимо, доколкото съдът е редовно сезиран и се е произнесъл в рамките на компетентността си.
Атакуваното определение е правилно.
При постановяването му е съобразено, че предоставянето на правна помощ се осъществява по предвидения в чл. 95 ГПК ред, но при наличие на предвидените в Закона за правната помощ предпоставки. Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Видно от приложеното към съвместната жалба нотариално заверено пълномощно от 08.06.2016 г., частният жалбоподател С. С. действа по отношение на другия частен жалбоподател – С. С., не само в качеството си на негова съпруга, но също и „като лице с адвокатски права“ или с юридическа правоспособност, което изключва наличието на хипотезата на чл. 94 ГПК по отношение и на двамата молители – в този смисъл определение № 423/19.10.2018 г. по ч.т.д. № 1977/2018 г. по описа на ВКС.
Предвид горното, следва да се потвърди крайният извод на Апелативен съд – Варна за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна адвокатска защита.
С оглед изхода на производството и постановеното по в.ч.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна разпореждане № 657 от 13.05.2019 г., с което е счетено за целесъобразно държавната такса за настоящото производство да бъде събрана при условията на чл. 77 ГПК, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на Върховен касационен съд държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 213 от 01.04.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което са оставени без уважение молбите на С. С. и С. С. с вх. № 1746/21.03.2019 г. (инкорпорирана в частна жалба с вх. № 1644/18.03.2019 г.) и с вх. № 1747/21.03.2019 г. (инкорпорирана в частна жалба с вх. № 1645/18.03.2019 г.) за предоставяне на правна помощ.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН: [ЕГН] и С. И. С., с ЕГН: [ЕГН], да заплатят по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. на основание чл. 77 ГПК във вр. с чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: