Определение №546 от 43383 по ч.пр. дело №2137/2137 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546

Гр. София, 10.10.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 05.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2137/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Михаил Кирякос Георгипападакос от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 1219/13.04.2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав по ч.гр.д.№ 1502/2018 г. С него е оставена без уважение, като неоснователна, частната жалба на Георгипападакос срещу разпореждане от 16.02.2018 г. по т.д.№ 1710/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав за връщане на исковата молба, подадена от жалбоподателя, т.к. не е внесен в указания от съда срок депозит за назначаване на особен представител на ответника ЕНЕРГОНИ АД /н/ при условията на чл.29 ал.4 ГПК.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Излагат се доводи, че в производството по чл.694 ТЗ не се внасят предварително такси и разноски; че ищецът не е длъжен да обезпечава участието на ответника ЕНЕРГОНИ АД /н/, както и че последният се представлява от постоянния синдик, който участва в производството – обстоятелства, които не са съобразени от въззивния съд при постановяване на определението.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, както и материалите по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е съобразил, че ищецът и настоящ жалбоподател е единствен вписан в ТР законен представител на ответното дружество – ЕНЕРГОНИ АД /н/, поради което несъмнено съществува противоречие в интересите на представител и представляван по смисъла на чл.29 ал.4 ГПК, а в този случай разпоредбата изисква назначаването на особен представител. Изложил е съображения, че синдикът не може да представлява ответното дружество, т.к. по силата на чл.694 ал.4 ТЗ е самостоятелна страна по делото, а според нормата на чл.635 ал.3 ТЗ дружеството в несъстоятелност може да извършва всички процесуални действия, които не са предоставени изрично на синдика, вкл. в производството по чл.694 ТЗ. С оглед горното е заключил, че преценката на първата инстанция относно нуждата от назначаването на особен представител на ответното дружество е правилна, като разноските за това са за сметка на ищеца. Т.к. последният не е изпълнил разпореждането на СГС от 09.01.2018 г. за внасяне на депозит за назначаването на представител по чл.29 ал.4 ГПК, исковата молба правилно е била върната.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационна проверка. Това е така, т.к. в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател не е формулирал изрично правен въпрос, по който ВКС да се произнесе, съгласно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК и задължителните указания на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В случая се твърди, че исканото произнасяне „касае процесуалния закон – даване ход на производството след внасяне на разноски от дружество в несъстоятелност, но платими от бившия му изпълнителен директор – лично”, както и че ако следва да бъде назначен представител на ответното дружество, то възнаграждението му следва да е за сметка на масата на несъстоятелността.
Според цитираното тълкувателно решение, съдът не може да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на страната – касатор, а липсата на формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото е достатъчно основание, за да се откаже достъпът до касация. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1219/13.04.2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав по ч.гр.д. № 1502/2018 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар