О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
С. 21.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2310/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт И. П., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 26 от 07.03.2016г. по в.гр.д. № 45/2016г. в частта, с която е потвърдено решението на Сливенския районен съд, № 975 от 29.12.2015г. по гр.д. № 3168/2015г. в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на М. З. П. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 4058 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от възникнал пожар на 11.02.2013г. вследствие подадено високо напрежение над допустимите норми.
Ответникът по касация М. З. П. в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. М. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от М. З. П. против [фирма] иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 4058 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от възникнал пожар на 11.02.2013г. вследствие подадено високо напрежение над допустимите норми, въззивният съд е приел, че ищецът М. П. е собственик на процесния недвижим имот – земя и сграда, находящи се в [населено място], местността „Селището”, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и на къщата е била доставяна електроенергия от доставчика [фирма]. Въз основа на представените по делото писмени доказателства е приел за установено, че на 11.02.2013 г. в м. „Селището” е било изключено електрозахранването на потребителите в района за времето от около 09,00 часа до 15,20 часа, когато е възстановено. От свидетелските показания, жалба на св. П. и два констативни протокола – от 18.02.2013г. и 30.04.2013г., е приел, че след възстановяване на ел. захранването в процесното жилище е станал пожар, който според заключението на комплексната пожаро-техническата експертиза е възникнал във вътрешното тяло на климатика, обслужващ всекидневната стая на втория етаж на къщата на ищеца. Климатикът е бил в работен режим и е функционирал като е бил захранван с напрежение по-високо от необходимото. От същото заключението се установява, че към момента на пожара е действал БДС ЕN 50160/2010г., като договореното напрежение по договора за присъединяване между доставчика и потребителя е било 220 V, а подаденото към момента на възстановяване на електрозахранването напрежение е било 230 V. Преходното напрежение в този случай е било краткотрайно, но превишаващо пределно допустимите стойности е причинило пожара. Освен пожара в дома на ищеца, е имало инциденти и два други имота непосредствено след възстановяване на ел. захранването на процесната дата /запалени ел. инсталацията на ел. бойлери/, което косвено потвърждава извода за макар и кратковременно, подаване на напрежение в завишени стойности. По тези съображения съдът е приел, че причина за пожара е подаденото пренапрежение към имота на ищеца и е налице неизпълнение на нормативно вменените задължения /чл.69 и чл.89 от ЗЕ/ от страна на служителите на ответното електроразпределително дружество, осъществили включване на ел. захранването на процесната дата. Действията на служителите на дружеството са противоправни – нарушаващи принципа да не се вреди другиму. П. факт – вината на служители на ответното дружество не е оборена. Въз основа на гласните и писмени доказателства съдът е приел, че пожарът е обхванал цялото жилище, находящо се на втория жилищен етаж на сградата, в резултат на което са причинени имуществени вреди, изразяващи се в повредени и унищожени вещи, подробно описани в исковата молба и в заключението на съдебно-оценителната експертиза, определила тяхната стойност в състоянието им към момента на увреждането на 4058 лв.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „При иск за непозволено увреждане в случаите, когато вредите са настъпили вследствие осъществявана от електроразпределителното дружество дейност по пренос и разпределение на електрическа енергия, предпоставка за уважаване на иска ли е установяването по безспорен начин на конкретното действие или дейност, което е причинило вредите, или е достатъчно установяването на факта, че е подадена електрическа енергия извън допустимите норми? Ако по делото не е установено конкретно действие, от което са произтекли вредите, а е установено, че вещ /ел. енергия/ е причинител на вредите, не следва ли отговорността на дружеството да е по чл. 50 ЗЗД, а не по чл. 49 ЗЗД?”
ВКС намира, че поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по разграничаването на фактическите състави на непозволено увреждане по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД е постановена задължителна съдебна практика – ППВС 17/63г. С него е прието, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД.
В. решение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. Приложението на чл. 49 ЗЗД въззивният съд е обосновал с неизпълнение на нормативно вменените задължения /чл.69 и чл.89 от ЗЕ/ от страна на служителите на ответното електроразпределително дружество, осъществили включване на ел. захранването в м. „Селището”, [населено място] на 11.02.2013г., чрез подаване на напрежение над пределно допустимите стойности, и при липса на доказателства за наличието на непреодолима сила или възникване на високо напрежение поради естеството на вещта.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 850 лв. разноски по делото за настоящата инстанция съгласно представеното пълномощно.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 26 от 07.03.2016г. по в.гр.д. № 45/2016г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на М. З. П. сумата 850 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: