3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
С., 30.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 86/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт А. А., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 243 от 05.07.2012г. по в.гр.д. № 381/2012г., поправено с решение от 12.11.2012г., с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд, № 131 от 27.02.2012г. по гр.д. № 5478/2011г., с което са уважени предявените от К. Иванова В. – Т. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация К. Иванова В. – Т. от [населено място] в представения от пълномощниците й адв. Д. Н. и Кр. Г. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от К. Иванова В. – Т. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел на първо място, че обективният характер на отговорността предпоставя задължение заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ да бъде мотивирана. На следващо място е приел, че заеманата от ищцата длъжност ръководител звено не попада в обхвата на понятието „служители от ръководството на предприятието”, поради което работодателят не е имал право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ. След обстоен анализ на длъжностната характеристика и структурата на организация в дружеството съдът е приел, че длъжността ръководител звено „водомери” в отдел „Ремонт и профилактика на ТМ и АС” се намира на пето ниво на подчинение спрямо изпълнителния директор на дружеството и в трудовите й функции не са включени такива по вземане на ръководни решения, свързани с трудовия процес.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие със съдебната практика по материалноправните въпроси „следва ли да бъде мотивирана заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ” и „подчинението спрямо горестоящи в йерархията ръководители изключва ли извода за ръководен характер на длъжността, ако се касае за ръководство на обособено звено или отдел”. Изложени са и доводи във връзка с показанията на разпитан по делото свидетел, но конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е формулиран. Представена е съдебна практика.
ВКС намира, че изложените от въззивния съд мотиви относно съдържанието на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ са в противоречие със съдебната практика, която трайно приема, че преценката на управителя не подлежи на съдебен контрол и поради това няма изискване за мотивиране на заповедта за уволнение с обосноваване на причините за прекратяване на трудовото правоотношение. Независимо от това обаче, тъй като уволнението не е отменено на това формално основание /поради липса на мотиви на заповедта/, а спорът е разгледан по същество относно наличието на предпоставки за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, в случая въпросът не е от значение за решаване на делото.
По втория от поставените въпроси не е налице твърдяното противоречие. За да приеме, че длъжността не е ръководна, въззивният съд е изследвал не само йерархичната подчиненост на длъжността, но и това, че в трудовите й функции съгласно длъжностната характеристика не са включени такива по вземане на ръководни решения, свързани с трудовия процес. Обстоятелството, че длъжността е „ръководител звено” само по себе си не я определя като такава от ръководството на предприятието. Характерно за ръководните длъжности, съгласно легалното определение в § 1, т. 3 от ДР на КТ е това, че на тях е възложено ръководството на цялостния трудов процес в предприятието или негово поделение – решение № 1629 от 18.01.2000г. по гр.д. № 522/99г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 535 от 19.12.2012г. по гр.д. № 83/2012 г. ІV г.о. ВКС, решение № 11 от 12.03.2012г. по гр.д. № 726/2011г. ІV г.о. ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 243 от 05.07.2012г. по в.гр.д. № 381/2012г., поправено с решение от 12.11.2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: