О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
С. 21.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2053/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощниците адв. Р. Н. и адв. С. Ц., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № ІІІ-13 от 23.02.2016г. по в.гр.д. № 2066/2015г., с което е отменено решението на Бургаския районен съд, № 1618 от 22.10.2015г. по гр.д. № 246/2015г., и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против В. К. Щ. иск за заплащане на сумата 10 550 лв., претендирана по договор за поръчка за периода м. 04 – м.10.2014г.
Ответницата по касация В. К. Щ. в подадения от пълномощника й адв. Р. Ц. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че освен възложеното от работодателя й по трудовото правоотношение [фирма] събиране на месечните наеми от управляваните от това дружество апартаменти, ответницата В. Щ. е събирала месечните наемни цени и за управляваните от [фирма] апартаменти, като е издавала на наемателите документи за извършените плащания. Срещу извършваната дейност е получавала възнаграждение, обосновано с приложените по делото РКО, в които както и в издадените от [фирма] разходни касови ордери е посочено, че е изплащано възнаграждение за допълнителен трудов ден. При положение обаче, че между [фирма] и ответницата липсва трудово правоотношение, следва да се приеме, че е налице гражданско правоотношение. От правна страна съдът е приел, че така установените обстоятелства осъществяват хипотезата на чл. 280 ЗЗД – договор за поръчка, при договорено и изплащано на въззивницата възнаграждение по чл. 286 ЗЗД и изразено от нея съгласие да извършва възложените й действия.
Въз основа на изслушана по делото съдебно икономическа експертиза е приел, че съобразно представените ПКО за приети за [фирма] плащания, размерът на събраните средства за спорния период възлизат на 27 519.45лв. Твърденията на ищеца, че са му предадени само 16 969.45лв. и не са му предадени 10 550лв. от общо събраните средства, съдът е приел за неоснователно поради липсата на отчетност при предаване на сумите, същите не са осчетоводени нито като дължими суми, нито са осчетоводявани получаваните от управителя на дружеството суми от наеми. Приел е, че не е установено какви суми са предавани на управителя на дружеството от страна на изпълнителя на поръчката, поради липсата на съставени протоколи за предаваните наемни вноски. Н. на такива документи не обосновава извод, че суми общо в размер на исковата не са предадени на управителя на [фирма], тъй като освен че се касае за суми, събирани в брой, които управителят на дружеството е съхранявал в личен сейф в своето жилище, липсата на отчетност не следва да се тълкува в ущърб на въззивницата и да се приеме извод за основателност на иска.
К. Прогрес БГ“ Е. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за доказателствената тежест за установяване на отрицателните факти, че дружеството не е получило плащания от ответницата. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие. На първо място следва да се отбележи, че даденото с представеното от касатора решение № 394/18.05.2010г. по гр.д. № 1584/2009г. ІІІ г.о. ВКС тълкуване на чл. 154, ал. 1 ГПК относно доказателствената тежест за установяване на отрицателни факти, е отречено с ТР № 6/15.07.2014г. ОСГК на ВКС. Представеното определение по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решение № 361/31.05.11г. по гр.д. № 484/09г. І г.о. ВКС е с предмет разпределяне на доказателствената тежест при спор относно законността на строителството, относимо към действието на реституцията по ЗВСОНИ.
О. към поставения въпрос е само решение № 11/03.02.15г. по гр.д. № 3889/14г. ІV г.о. ВКС, с което е извършено тълкуване на закона по въпроса за отговорността на пълномощника – дали тя е деликтна или договорна, като е прието, че отговорността е договорна и тежестта да докаже отчета по мандата е на довереника. Несъмнено в тежест на довереника е да докаже изпълнението на поръчката – чл. 284, ал. 2 ГПК. В. съд обаче не е отхвърлил иска поради възлагане на доверителя на доказателствената тежест да установи наличието на плащане, а поради липса на каквито и да е доказателства за предаване-приемане на суми от дължимия наем на отдаваните от дружеството апартаменти за целия период, между ответницата Щ. и управителя Р. В. Г., който е и неин работодател по трудовото правоотношение с [фирма]. Липсата на документация за предаване-приемане на суми от наема на апартаменти и липсата на счетоводно отчитане на сумите от наеми, според въззивния съд не дава възможност за установяване по несъмнен начин на отношенията между страните във връзка с изпълнението на процесното правоотношение, още повече при паралелно действие на същите задължения и по трудовото правоотношение и заплащане на възнаграждението на ищцата за събирането на наемите и от двете дружества с РКО като „извънреден труд”.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1000 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № ІІІ-13 от 23.02.2016г. по в.гр.д. № 2066/2015г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на В. К. Щ. от [населено място], сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: