4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 06.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2181/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба, подадена от [фирма] и [фирма] и по частна жалба на [фирма] срещу определение № 1755 от 29.05.2017 г. по в.т.д. № 3552/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която на основание чл.233 ГПК постановеното решение на СГС, ТО, VІ-3 състав е обезсилено.
В частните жалби се поддържат доводи за неправилност на определението.
Първите двама частни жалбоподатели твърдят, че поради допусната техническа грешка в молба вх. № 9092/23.05.2017 г. е заявен и отказ от предявения от [фирма] иск за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], вместо само оттегляне на депозираната въззивна жалба. За тази техническа грешка въззивният съд е бил уведомен с молба от 31.05.2017 г., в която е конкретизирана и действителната воля на банката – подател на молбата по чл.625 ТЗ.
Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че атакуваното определение е постановено в противоречие с действителната воля на жалбоподателя [фирма] и на [фирма], обективирана в допълнително депозираната по въззивното дело молба от 31.05.2017 г. Изразява становище, че разпоредбата на чл.233 ГПК е приложима само за същинско исково производство, но не и за производството по несъстоятелност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Въззивното производство по т.д. № 3552/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд е образувано по подадена от „А. Б. А.Е.- Гърция, действащо чрез клона си „А. Б. – Клон България” жалба срещу решение № 451 от 08.03.2016 г. по т.д. № 303/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-3 състав, с което е отхвърлена подадената от [фирма] молба по чл.625 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на [фирма] и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното Е.. В хода на въззивното производство е допуснато встъпване, на основание чл.226, ал.2 ГПК, на [фирма], на страната на въззивника.
Въз основа на депозирана пред Софийския апелативен съд молба с вх. № 9092/23.05.2017 г. от процесуалния пълномощник банките – въззивници, с приложено изрично пълномощно, съдебният състав на САС е постановил определение № 1755 от 29.05.2017 г., с което и на основание чл.233 ГПК е обезсилил решението на съда по несъстоятелността и е прекратил производството по делото. В съобразителната част към този съдебен акт е прието, че е налице надлежно десезиране на съда – отказ от молбата по чл.625 ТЗ и оттегляне на въззивната жалба. Констатирано е, че молбата от 23.05.2017 г. е подадена от адвокат, снабден с изрично пълномощно, както и, че забраната по чл.621а, ал.3, т.2 ТЗ е неприложима, тъй като първоинстанционното решение е отхвърлително.
Определението е правилно.
При постановяването му е съобразена действителната воля на банките – податели на молбата от 23.05.2017 г.. Видно от съдържанието на тази молба е, че наред с оттеглянето на подадената от [фирма] въззивна жалба, изрично е заявен и отказ от предявената пред СГС молба за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма], на посоченото правно основание чл.233 ГПК. Обективираната в тази молба воля на въззивниците е ясно изразена и не подлежи на тълкуване. При произнасяне по надлежно извършеното процесуално действие, с което е осъществено десезиране на съда, не се дължи произнасяне за причините, поради които е заявен отказ от искането за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Съдът не е длъжен да съобразява или да преценява извънсъдебните споразумения между страните, нито основанието/причините за извършване на процесуалното действие по чл.233 ГПК/ в случая т.13.1 от представеното с частната жалба многостранно споразумение от 11.05.2017 г./.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частните жалбоподатели за несъобразяване на конкретизираната воля на банките – въззивници, тъй като молбата с вх. № 9567 от 31.05.2017 г. е депозирана след постановяване на атакуваното определение и е ирелевантно, че то все още не е било съобщено/връчено на страните. По съществото си посочената допълнителна молба, с която е конкретизирано, че само се оттегля въззивната жалба, с искане за прекратяване на въззивното производство, съставлява частично оттегляне на първоначалната молба, осъществено след уважаването на последната от съда. Такова процесуално действие е недопустимо, независимо от сочената в съвместната частна жалба причина – допусната техническа грешка.
Становището на частния жалбоподател [фирма] за принципната неприложимост на чл.233 ГПК към производството по несъстоятелност, не може да бъде споделено. Разпоредбите на ГПК се прилагат субсидиарно / чл.621 ТЗ/. От друга страна, въззивният съдебен състав правилно е отчел, че предвидената в чл.621а, ал.3, т.2 ТЗ неприложимост на правилата на ГПК относно отказ от подадена от кредитор молба за откриване на производство по несъстоятелност, след като е постановено решение по чл.630, ал.1 и 2 или по чл.632 ТЗ, в случая не важи, тъй като първоинстанционното решение е отхвърлително. Търговският закон не урежда други ограничения за отказ от молбата по чл.625 ТЗ и съответно отклонения от общите правила на ГПК относно правото на ищеца да се откаже от предявения иск. Извън рамките на настоящото частно производство са доводите на частния жалбоподател [фирма] за характера на производството по несъстоятелност, на които е основано твърдението за принципна неприложимост на чл.233 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1755 от 29.05.2017 г. по в.т.д. № 3552/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: