Определение №548 от 43815 по ч.пр. дело №2406/2406 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 548
гр. София,16.12.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2406 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Национална агенция по приходите /НАП/ срещу определение №2700/06.08.2019г., постановено по ч.гр.д. №3732/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 02.05.2019г. по т.д.№1699/2018г. на СГС, ТО, VІ-8 състав. С първоинстанционното определение е върната исковата молба от НАП против „Еврокамион“ ЕООД и е прекратено производството в частта по иска с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на предявените от ищеца по отношение на ответника публични вземания в общ размер 668 332.60 лева, от които 595 866.79 лева главница и 72 465.81 лева лихви.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно. Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, който приема, че предявените искове по реда на чл.694 ТЗ са недопустими, тъй като по отношение на процесните публични вземания липсва произнасяне на съда по несъстоятелността по реда на чл.692, ал.2 и сл. ТЗ. Не оспорва факта, че в определението от 18.07.2018г. на съда по несъстоятелността липсва произнасяне по направеното възражение и искането за включване на процесните публични вземания в списъка на приетите вземания, но доколкото съдът е одобрил списъка без изменение, счита че искът за установяване съществуването и дължимостта на невключените в този списък публични вземания е допустим.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следния процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: „Допустим ли е иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на вземания на кредитор в производството по несъстоятелност срещу неплатежоспособен длъжник в случай, че съдът по несъстоятелността не се е произнесъл по направеното от кредитора възражение срещу невключването на вземанията в списък на приети вземания, но със същото определение списъкът е одобрен по реда на чл.692 от същия закон?“. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на НАП против „Еврокамион“ ЕООД в частта на предявения по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ иск за установяване съществуването на публични вземания в общ размер 668 332.60 лева, въззивният съд приема, че процесните вземания не са включени в списъците по чл.686 ТЗ и по отношение на тях липсва произнасяне по реда на чл.692, ал.2 ТЗ от съда по несъстоятелността, което е процесуална пречка за предявяване на иска по чл.694 ТЗ. Решаващият съдебен състав, след анализ на приложимите законови разпоредби /чл.690-чл.694 ТЗ/ и с оглед липсата на производство по чл.692 ТЗ по отношение на процесните вземания, в което да е обсъдено становището на синдика по чл.690, ал.2, отхвърля като необосновани доводите на жалбоподателя за постановяване на първоинстанционното определение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №465/2017г., ч.т.д.№1224/2017г. на ІІ т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният правен въпрос – относно допустимостта на иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване съществуване на вземания на кредитор в производството по несъстоятелност срещу неплатежоспособен длъжник, когато по направеното от кредитора възражение срещу невключването на предявените вземания в списъка на приетите вземания липсва произнасяне в производството по чл.692 ТЗ, но с постановеното в това производство определение съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания, не е обусловил крайните изводи на въззивния съд и не е значим за изхода на спора, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд обосновава недопустимостта на иска с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ с липсата както на изготвен от синдика списък на неприетите вземания на кредиторите, в който да са включени процесните вземания на ищеца, така и на постановено от съда по несъстоятелността определение по реда на чл.692 ТЗ по възражението на кредитора НАП. С определение №3809/18.07.2018г. по т.д. №6930/2012г. СГС се произнася по възражението на кредитора НАП срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Еврокамион“ ЕООД, предявени при условията на чл.688, ал.3 ТЗ /с молба вх.№20114 от 12.02.2018г./, който списък е обявен в ТР на 27.03.2018г. С това определение съдът по несъстоятелността оставя без уважение възражението на НАП срещу списъка на неприетите вземания и одобрява списъка на приетите вземания на кредиторите на „Еврокамион“ ЕООД, предявени при условията на чл.688, ал.3 ТЗ, обявен в ТР под №20180327143010. Липсва произнасяне на съда по възражението на кредитора НАП в частта за процесните публични вземания, възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, предявени с молба от 20.10.2014г., като не е проведено производство по чл.692 ТЗ, не е разгледано становище на синдика по отношение на тези вземания и е одобрен единствено списъка на приетите вземания, предявени по реда на чл.688, ал.3 ТЗ /вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност/.
По отношение на поставения въпрос не е налице и допълнителна предпоставка за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По поставения процесуалноправен въпрос няма непротиворечива, но погрешна практика, която да подлежи на промяна или осъвременяване, нито законодателната уредба се нуждае от ново тълкуване или осъвременяване. Няма спор в теорията и съдебната практика, че с иска по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността се установява, респ. отрича съществуването на неприето предявено в производството по несъстоятелност вземане на кредитор /съответно привилегия или обезпечение на вземане/, а предпоставки за допустимостта на установителния иск са предявяване на вземането в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ /с изключение на вземанията по чл.687 ТЗ, които служебно се включват от синдика в списъка на приетите вземания/; включване на спорното вземане в списъка на неприетите вземания, подаване на възражение от кредитора срещу неприемането на вземането по реда на чл.690, ал.1 ТЗ и произнасяне на съда по възражението по реда на чл.692, ал.4 ТЗ /определение №35 от 28.01.2010г. по ч.т.д. № 805/2009г. на ІІ т.о., определение №443 от 03.06.2011г. по ч.т.д.№237/2011г. на ІІ т.о., решение №149 от 08.12.2009г. по т.д. №341/2009г. на І т.о. и др./. В хипотезата на предявено и неприето вземане кредиторът подава в срока по чл.690, ал.1 ТЗ възражение срещу включване на вземането в списъка на неприетите вземания, като с определение №465/2017г., ч.т.д.№1224/2017г. на ІІ т.о. е прието, че когато синдикът не се е произнесъл по част или по някое от предявените в сроковете по чл.685 или чл.688 ТЗ вземания и кредиторът, който ги е предявил подаде възражение по чл.690 ТЗ, а в производството по чл.692 ТЗ синдикът изрази изрично становище, че вземането не следва да се приема, то това становище следва да се приравни на включване на вземането в списъка на неприетите вземания, респ. съдът по несъстоятелността следва да разгледа и да се произнесе по основателността на възражението. Липсата на процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск обуславят недопустимост на установителния иск, поради което образуваното съдебно производство подлежи на прекратяване съобразно чл. 130 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС и не намира основание за нейната промяна.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2700/06.08.2019г., постановено по ч.гр.д. №3732/2019г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *