О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
С. 22.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2168/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата Ю. С. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С., обжалва въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В с-в, № 1818 от 01.03.2016г. по в.гр.д. № 16300/2014г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над 8029,80 лв. до 11 269,80 лв.
Ответникът [фирма] [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 6824,46 лв. за периода от 05.07.2008г. до 20.06.2010г.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С въззивното решение на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, 28 с-в, от 27.05.1014г. по гр.д. № 2684/2013г. в уважената част на предявения от Ю. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над 8029,80 лв. до 11 269,80 лв. и в тази част искът е отхвърлен, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно правоотношение за продажба на електрическа енергия за имот, находящ се в [населено място]. Н. от ответника за процесния период стойност за потребената енергия се равнява на сумата 11952,57 лв., която е напълно платена от ищцата, но начислената и платена стойност на енергията не съответства на реалното потребление, тъй като електромерът не е бил изправен – налице са доказателства за дефект на техническото средство. От друга страна ищцата е признала, че е консумирала електрическа енергия през процесния период, но е претендирала връщане на цялата начислена и платена сума за електрическа енергия. З. преди исковия период сметки за електрическа енергия са били в порядъка между 60 и 120 лв. за цялата 2007г. и началото на 2008г., което обстоятелство въззивният съд е съобразил на основание чл. 175 ГПК с оглед и на представената справка за стойността на сметките за календарната 2007г., поради което е приел предявеният иск за основателен за сумата 8029,80 лв. Приел е за неоснователно оплакването на ответника за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение /не е прието възражението му за изтекла погасителна давност/, като е изложил мотиви, че правопогасяващото възражение е направено след изтичане на срока за подаване отговор на исковата молба и е преклудирано на основание чл. 133 ГПК независимо от извършеното от ищеца последващо уточняване на исковата молба, което касае размера, а на периода на претенцията.
1. По касационната жалба на ищцата:
К. Ю. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси „относно предметния обхват на произнасянето на въззивната инстанция по жалбата на ответника и конкретно допустимо ли е съдът служебно да повдига спор и да въвежда по своя преценка нов предмет на спора” и за това „може ли да се презюмират и доказват по реда на чл. 175 и чл. 162 ГПК служебно от съда съществуването на нови факти и обстоятелства от името на въззивната страна, без да са установени изрично по делото”. Счита, че поставените въпроси са обусловили решението на въззивния съд в частта за размера на отхвърлената част от иска за сумата 3240 лв. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси съставлява оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение чрез недопустимо разширяване предмета на спора, извън въведените с въззивната жалба оплаквания. Твърденията за произнасяне на въззивния съд извън предмета на жалбата в случая не са свързани с допустимостта на съдебния акт, не съставляват и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговор на въпроса може да се даде след преценка на конкретните данни по делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Независимо от това ВКС намира за необходимо да допълни, че въззивният съд не се е произнесъл извън предмета на въззивната жалба. Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане в полза на Ю. К. на недължимо заплатена от нея ел. енергия. П. решение, с което искът е уважен, е обжалвано изцяло от ответника, като предмет на спора както в първоинстанционното, така и във въззивното производство е коректността на начислените суми за ел. енергия и изправността на електромера. Във въззивната жалба са изложени доводи, че процесната сума съставлява текущи задължения, начислени въз основа на реален месечен отчет на потреблението. Като е приел, че част от заплатената сума е за реално потребена ел. енергия и е отхвърлил иска в тази част, въззивният съд не се е произнесъл извън предмета на въззивната жалба.
Вторият въпрос съдържа условие, което не съответства на приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Както бе посочено по-горе за да отхвърли частично иска въззивният съд е основал решението си на представени по делото писмени доказателства относно консумираната преди спорния период ел. енергия.
2. По касационната жалба на ответника:
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси „кога изтича срокът за възражение за погасяване на вземането по давност в случай, при който исковата молба е поправяна след подаването на отговора по чл. 131 ГПК” или казано по друг начин „удължава ли срока за възражения изменението на иска, направено след подадения от ответника отговор на исковата молба” и „представлява ли изменението на иска въз основа на указания, дадени след проекто-доклада по делото, особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК, което задължава съда да даде нов срок за възражение на ответника”. Прилага съдебна практика.
Въпросите са поставени във връзка с това, че първоинстанционният съд не е приел за разглеждане възражението на касатора за изтекла погасителна давност поради преклудирането му на основание чл. 133 ГПК, като направено след изтичане на срока за подаване отговор на исковата молба. Приел е за неотносимо към срока за възражението за давност извършеното от ищеца последващо уточняване на исковата молба, тъй като то касае размера, а на периода на претенцията. С молбата – уточнение, след подаването на отговор на исковата молба, по указание на съда ищцата е извършила корекция на суми по две от представените фактури и е отстранено противоречието между размера на отделните суми по фактурите и общия размер на претенцията.
ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. С представените решения не е дадено различно от даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 133 ГПК. Напротив и с двете приложени решения – № 27/2014г. по т.д. № 1893/13г. ІІ т.о. ВКС и № 67/2010г. по т.д. № 898/09г. І т.о. ВКС е прието, че „пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна и погасителна давност в срока по чл. 131 ГПК не може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срока прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154 ГПК.” Т.е въпросът за преклудиране на възражението за погасителна давност след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е решен от въззивния съд в съответствие с посочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Представеното определение № 157/2012г. по ч.гр.д. № 50/12г. ІІІ г.о. ВКС е постановено по въпроса „невръчването на страната на препис от определение за разделяне на производството по делото при предявен насрещен иск представлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК”, който е неотносим към настоящата хипотеза, а определение № 520/2011г. по гр.д. № 51/11г. ІІ г.о. ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В с-в, № 1818 от 01.03.2016г. по в.гр.д. № 16300/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: