3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
ГР. С., 23.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.04.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №446/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Център за медицинска помощ”, [населено място] срещу въззивното решение на Врачански окръжен съд /ОС/ по гр.д. №392/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от К. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, като е признато за незаконно и отменено с последиците от това дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „директор” на ответния център, извършено със заповед на МЗ, връчена й на 18.01.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси от предмета на спора, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: След като преди завеждане на иска по чл.344, ал.1 КТ, ищцата е депозирала заявление до МЗ за отмяна на дисциплинарното уволнение по чл.344, ал.2 КТ и прекратяване на тр. правоотношение по взаимно съгласие, а горестоящият орган е изразил съгласие за последното с резолюция върху молбата и със заповед от 16.03.11 г. е отменил дисциплинарното уволнение и е прекратил тр. правоотношение с ищцата по взаимно съгласие, имат ли значение тези обстоятелства за изхода на спора; не следва ли да се счита, че тр. договор с ищцата е прекратен по взаимно съгласие, постигнато между страните и констатирано с последващата заповед на МЗ.
В. съд е счел, че заповедта от 16.03.11 г. – за отмяна на дисциплинарното уволнение от МЗ не е произвела действие, тъй като не
е връчена на ищцата, поради което искът по чл.344, ал.1 от КТ е приет за допустим, разгледан е и уважен.
Този извод е съответен на практиката на ВКС. В нея е прието, че: „С отмяната на уволнението работодателят признава същото за незаконно и възстановява работника на работа. Следователно, ако е сторил това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, липсва правен интерес за работника от търсене на съдебна защита. Не е нужно правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от работодателя и да възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място /чл. 345, ал. 1 КТ/. Законодателят, обаче ограничава възможността работодателят сам да отмени уволнението до датата на подаване на искова молба в съда от работника. След тази дата, издаването на акт по чл. 344, ал. 2 КТ няма правно действие”. / р. по гр.д. №33/10 г. на четвърто г.о./ „Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ също трябва да се извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или служителя. Посочената разпоредба дава възможност на работодателя да избегне нежеланите последици от отмяна на уволнението по съдебен ред, когато сам е преценил, че незаконно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Ново прекратяване на трудовия договор може да се извърши след възстановяване на трудовоправната връзка, с нов акт на работодателя, отговарящ на законовите изисквания”. / р. по гр.д. №3558/08 г. на трето г.о./. „Писменият акт на работодателя по чл. 344, ал. 2 от КТ – за отмяна от самия него на уволнението (подобно на писмения му акт по чл. 335 от КТ – за извършването на уволнението) е от категорията едностранни писмени волеизявления, които пораждат действие от момента на получаването (узнаването) им от техния адресат – съответния работник или служител /в този смисъл съдебната практика е трайна / – опр. по ч.гр.д. №12/11 г. на четвърто г.о..
В настоящия случай няма данни, че заповедта на работодателя за отмяна на уволнението по чл.344, ал.2 КТ е достигнала до / връчена е на/ служителката и е произвела действие преди завеждане на иска. Затова не може да се приеме, че прекратената с дисциплинарното уволнение трудовоправна връзка е възстановена преди искът да е предявен, с което би отпаднал интересът от него. До възстановяване на трудовото правоотношение работодателят не може да предприеме уволнение на друго основание – вкл. по чл.325, т.1 КТ. Молбата на ищцата за прекратяване на Т. по взаимно съгласие произвежда и запазва действие, само ако е подадена при съществуващо тр. правоотношение, по аналогия с приетото в ТР №2/23.10.12 г. на ОСГК. Там е посочено, че в съдържанието на възстановеното тр. правоотношение се включва и упражненото от работника преди дисциплинарното уволнение право да прекрати тр. правоотношение едностранно / или по взаимно съгласие, както е в случая/.
Поставеният въпрос е от значение за допустимостта на предявените искове и на постановеното въззивно решение / ТР №1/19.02.10 г./, но е разрешен в съответствие с трайната и ръководна практика на ВКС. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №392/13 г. от 18.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: