4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 06.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2102/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като ЕТ с фирма „Агро-С. Д.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 497 от 26.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено определение № 84 от 25.05.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч за отказ за вписване на анекс рег. № 4533/18.05.2017 г. по заявление с вх. № 2816/25.05.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Л..
В частната касационна жалба се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на определението. Твърди се, че с оглед разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката на материалноправните предпоставки на акта е извън правомощията на съдията по вписвания. Според частния касатор, съдията по вписвания не може да извършва проверка относно правото на собственост по сделките на управление, какъвто е и договора за аренда и анекса към него. Отказ за вписване би могъл да бъде постановен само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Подробни съображения са развити в жалбата, с искане за касиране на атакуваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос: За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателя притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда ако не са представени, от страна на заявителя, описаните доказателства. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са приложени и копия от определения на ВКС, Търговска колегия, постановени по: ч.т.д. № 1547/2017 г.; по ч.т.д. № 1024/2017 г. и по ч.т.д. № 1035/2017 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, въззивният състав на Окръжен съд – Ловеч е приел, че вписванията в имотния регистър се извършват по реда на глава Десета от ЗКИР по молба, подадена от заинтересованото лице или от негов представител; от нотариус – в случаите, предвидени в закон, или служебно – в предвидени в закона случаи – чл.76. Констатирано е, че в конкретния случай заявлението за вписване е подадено от пълномощник на заинтересованото лице, като не е изпълнено задължението към заявлението да бъде приложено пълномощно – чл.77, ал.2, т.3 ЗКИР. Позовавайки се и на т.1 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебният състав на Окръжен съд – Ловеч е счел молбата за вписване за нередовна поради липса на пълномощно, като съдията по вписвания не може да дава указания за отстраняване на нередовността, а следва да постанови отказ.
Освен това, съдът се е позовал и на влязлото в сила изменение на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г./, с което изрично е регламентирано, че договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид.части от съсобствения имот. Съдът е констатирал, че от представения за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда на земеделски земи, не може да се направи извод, че той отговаря на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ и липсва информация за това дали упълномощителят М. А. Х., като наследник на наследодателя А. Х.М., е единствен наследник и кои са другите упълномощители – съсобственици/ ако има такива/, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти. Изведен е извод, че неизпълнението на изискването на чл.3, ал.4 ЗАЗ съставлява липса на индивидуализация на страните по см. на чл.6, б.”а”, пр.1 от Правилника за вписванията.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че независимо от значимостта на правния въпрос за формиране на решаващата воля на съда и основателността на твърдението на частния касатор за разрешаването му от Окръжен съд – Ловеч в отклонение от посочената задължителна практика на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая потвърждаването на отказа за вписване на анекс към договор за аренда не е обусловено само от разрешаване на въпроса относно проверката за съответствие на анекса с изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, а и от друг самостоятелен извод на съда – за нередовност на заявлението за вписване, тъй като е подадено от пълномощник на арендатора, без приложено към него пълномощно съгл. чл.76, ал.1, т.1 ЗКИР. Частният касатор не е формулирал правен въпрос, релевантен към този самостоятелен извод на Окръжен съд – Ловеч – за необходимост от представяне на пълномощно като предпоставка за извършване на исканото вписване. Липсата на правен въпрос в тази насока съставлява пречка за достъп до касация, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 497 от 26.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: