Определение №553 от по търг. дело №347/347 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
N 553
 
София, 23.10.2010 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на  11 юни две хиляди  и десета година в състав:
 
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 347-2010 година.
 
    Производството е  по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Б”ООД-г. София и М. В. И. от г. София срещу въззивното решение от 17.12.09 г. по г.д. №844/09г. на ОС-г. Добрич, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.07.09г. по г.д. №1842/08г. на РС-г. Добрич, в частта с която е обявен за нищожен сключения от лице без представителна власт и във вреда на представлявания договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №178, т.І, рег. № 3* нот.д. №183/08г. на нотариус М. С. с район на действие РС-г. Добрич. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение от 24.07.09г. по г.д. №1842/08г. на РС-г. Добрич в останалата му част и вместо него е постановено друго, с което е обявен за нищожен договора за продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №178, т.І, рег. № 3* нот.д. №183/08г. на нотариус М. С. с район на действие РС-г. Добрич като сключен в нарушение на чл.147 ал.2 във вр. с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ.
В касационните жалби се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
І. По касационната жалба на “Б”ООД-г. София
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3 ГПК основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществени материалноправни въпроси, формулирани от жалбоподателя така:
-изричното пълномощно от представляващия дружеството задължително необходимо условие ли е за прехвърляне на недвижим имот, принадлежащ на ЕО. <Оод&@О. &/span>
-уговорената от представлявания в продажбената сделка по-ниска цена на недвижимия имот спрямо тази, по която той е закупен представлява ли уговаряне във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД
В тази връзка касаторът развива съображения, че процесната сделка, сключена от пълномощника на представляващия ищцовото дружество “Р”ЕООД-г. Варна Д. А. Т. е валидна.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
От представените по делото доказателства се установява, че от представеното по делото пълномощно не може да се направи извода, че пълномощника е имал представителна власт за отчуждаване на процесния имот, тъй като липсва негово конкретно описание и индивидуализация по площ и граници.
По делото е представен и протокол от 16.03.08г., който не  обективира решение на ОС на ищцовото дружество, респ. на неговия собственик, тъй като в този протокол  изрично е отразено че това е решение на друго дружество ”У”ЕООД.
По основополагащия материалноправен въпрос от значение за правилността на решението, а именно в обема на представителната власт на търговския пълномощник включва ли се и правото на разпореждане с процесния недвижим имот следва да се отговори отрицателно, при което положение правилно въззивният съд е обявил за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД/липса на съгласие/ сключения от лице без представителна власт договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №178, т.І, рег. № 3* нот.д. №183/08г. на нотариус М. С. с район на действие РС-г. Добрич.
Че е необходимо да има изрично упълномощаване на търговския пълномощник Т. от собственика на ищцовото ЕО. за отчуждаване на процесния имот следва изрично от разпоредбата на чл.26 ал.2 ТЗ.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице противоречива съдебна практика по прилагане на нормата на чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, поради което ВКС-ТК намира, че не е налице релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в  чл.280ал.1т.3 ГПК.
ІІ. По касационната жалба на М. В. И.
В тази касационна жалба не са посочени правните въпроси от значение за изхода на делото, които са решени неправилно от въззивният съд. Твърдението на касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че нотариусът  при изповядане на продажбената сделка бил констатирал наличие на представителна власт на пълномощника на ищцовото дружество “Р”ЕООД-г. Варна Д. А. Т. само по себе си не попада в селективните критерии, предвидени чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
По действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, а именно произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или който е  от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл.6 ГПК, ВКС не е задължен служебно да го извежда от изложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изложението не позволява извършване на преценка за съществуване на селективните критерии, установени в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
 Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от  17.12.09 г. по г.д. №844/09г. на ОС-г. Добрич.
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационните жалби “Р”ЕООД-г. Варна следва да бъдат присъдени 2100 лв. съдебни разноски.
Водим  от  горното ВКС-ТК
 
О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от  17.12.09 г. по г.д. №844/09г. на ОС-г. Добрич.
   ОСЪЖДА “Б”ООД-г. София и М. В. И. от г. София да заплатят на “Р”ЕООД-г. Варна сумата 2100 лв./две хиляди и сто лева/ съдебни разноски.
   Определението е окончателно.
 
 
                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                                               ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *