О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 08.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 3813/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Б. Х., подадена от пълномощника му адв. Н. Ш., против определение № 870 от 27.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 199/2015 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено определение № 779 от 16.12.2014г. по гр.д. № 130/2014г. на Районен съд Костинброд, и вместо него е осъден И. Б. Х. да заплати на И. Х. Х. сумата 930 лв. разноски по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С решение № 189 от 03.11.2014г. по гр. д. № 130/2014г. Костинбродският районен съд е разпределил ползването на недвижим имот между И. Х. Х. и И. Б. Х., като е осъдил ищцата И. Х. да заплати на ответника И. Х. 922 лв. разноски по делото. С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК И. Х. е поискала да й бъдат присъдени направените от нея разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
С решение № 779 от 16.12.2014г. районният съд е оставил молбата без уважение с мотиви, че молителката не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение на Софийски окръжен съд решението относно разноските е отменено и искането е уважено като е осъден И. Б. Х. да заплати на И. Х. Х. сумата 930 лв. разноски по делото. В. съд е приел, че представянето на списък на разноските е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, но няма отношение към допустимостта или основателността на искането за допълване на решението в тази му част, каквото е искането на ищцата.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: „в случай, че се подава молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски само в полза на едната страна по делото, при положение, че разноските с решението по делото са присъдени на другата страна, то как следва да се квалифицира молбата – като такава за изменение или за допълване в частта за разноските” и „недопустима или неоснователна е молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК”. Прилага ТР № 6/2012г. от 6.11.2013г. ОСГТК на ВКС.
ВКС намира, че отговор и на двата въпроса е даден в т. 8 и 9 на посоченото по-горе ТР № 6/12г., което е приложено от въззивния съд в точния му смисъл. По първия въпрос в т. 8 на ТР е прието, че допълване на съдебното решение се предприема когато то не съдържа произнасяне по целия спорен предмет, част от който е и претенцията за разноски, която има относителна самостоятелност. Прието е, че първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено искане за разноски, а при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК след като съдът е определил дължимите разноски е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. С обжалваното определение въззивният съд е присъдил на ищцата направените от нея разноски, за които липсва произнасяне както в мотивите, така и в диспозитива на първоинстанционното решение, но е отказал да измени решението в частта, с която са присъдени разноски на ответника, поради липса на списък на разноските.
Отговор на втория въпрос е даден в т. 9 на ТР № 6/12г., но предвид дадената квалификация на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частта с която същата е уважена/ като искане за допълване на решението, поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 870 от 27.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 199/2015 г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: