3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
С. 24.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7839/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Б., подадена от пълномощника му адв. Р. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А с-в, № 7158 от 28.10.2013г. по в.гр.д. № 7268/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 57 с-в, № 275 без дата, постановено по гр.д. № 39326/2012г., с което са отхвърлени предявените от Р. Д. Б. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Агенция „Митници” [населено място] в представения от пълномощника главен юрисконсулт Д. Е. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца по трудово правоотношение длъжност „старши митнически специалист“ е определена по нормативен ред за заемане по служебно правоотношение. Съгласно § 9 ПЗР на Н. служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист“, „старши митнически специалист“ и „младши митнически специалист“ в Агенция „Митници“ съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор“ в Агенция „Митници“ по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Съгласно § 36 от ПЗР на З. когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител, ако отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Законът не прави разграничение, основано на конкретните трудови функции на длъжността – дали те са спомагателни или аналитични/контролни. Т.е. определената за заемане от държавен служител длъжност е именно тази, която е заемал ищецът. Ето защо и като се има предвид, че трудовото правоотношение е прекратено след като длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, уволнението е законосъобразно. И. е дали лицето отговаря на условията за назначаване като държавен служител.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Р. Д. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите: правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на Агенция Митници по прилагането на ПМС№ 129/12г. като служителите не са информирани за предстоящите промени и не им е предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение, и задължен ли е бил да приложи чл. 329 КТ; правилно ли е упражнено правото на уволнение, след като съществува определено несъответствие между двете длъжности; правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл. 325, т. 12 КТ след като посочените длъжности в § 9 ПЗР на Наредбата изброените длъжности за заемане от държавен служител, са заличени и не съществуват като длъжностно наименование в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание; законосъобразна ли е издадената заповед за уволнение при нарушаване на чл. 7в и чл. 8 КТ и води ли това до ограничаване защитата на служителя; неподаването на отговор от ответника в законовия срок не опорочава ли решението. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като възможността уволненият служител да кандидатства за друга длъжност по трудово правоотношение е неотносима към прекратяването на трудовото му правоотношение от длъжността „главен митнически специалист”. Извършване на подбор по чл. 329 КТ не е предвидено при уволнението на основание чл. 325,т. 12 КТ.
По втория въпрос не се твърди наличие на противоречива съдебна практика, не е обосновано и значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е необходимо пълно сходство, а припокриване на основните трудови задължения на двете длъжности, като в случая този въпрос е решен нормативно чрез дадената възможност на лицата, заемали една от посочените в № 9 от Наредбата длъжности, да заемат длъжността „инспектор”. Различията в изискването за образование за заемане на определена длъжност не са сред белезите, които я характеризират като трудова функция.
Въпросът по прилагането на § 9 ПЗР на Наредбата за прилагане на К., е от значение за решаването на делото, но не е налице противоречива съдебна практика, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на § 9 ПЗР на посочената по-горе Наредба, е ясна и е приложена от въззивния съд в точния й смисъл. В новия класификатор на длъжностите в администрацията не съществуват посочените по-горе длъжности, а вместо тези длъжности са предвидени длъжности „инспектор” в Агенция „Митници”, които се заемат по служебно правоотношение. Правните изводи на въззивния съд по поставения въпрос са в съответствие със задължителната съдебна практика. По прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в приетия от въззивния съд смисъл. С решение № 405/2010г. по гр.д. № 773/2009г. ІІІ г.о., решение № 117/2012г. по гр.д. № 967/2011г. ІІІ г.о., както и с представеното от касатора решение № 530/2010г. ІІІ г.о., ВКС последователно приема, че единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ и обуславяща правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, е наличието на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител.
Въпросът законосъобразна ли е издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя, не е от значение за решаването на делото, тъй като тези въпроси не са предмет на обжалваното решение.
Въпросът свързан с неподаването на отговор от ответника също не е от значение за решаването на делото, тъй като в случая ответникът е подал отговор с приложени към него писмени доказателства в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А с-в, № 7158 от 28.10.2013г. по в.гр.д. № 7268/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: