Определение №560 от 43818 по ч.пр. дело №2307/2307 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 560
гр. София,19.12.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2307 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Българо-американска кредитна банка“ АД /БАКБ/ срещу определение №18291/29.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №9283/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение №243 от 06.03.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд. С определението на съдията по вписвания е отказано заличаване на вписана възбрана от ЧСИ М. Ц., рег.№840 на КЧСИ, район на действие СГС по изп.дело №20108400400315.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че купувачът на публичната продан и всеки следващ приобретател на имота може да иска заличаване на вписана възбрана само ако не му е противопоставима и не брани права, а тази преценка е извън компетентността на съдията по вписванията. Оспорва доводите, че възбраната се заличава само в случаите по чл.494, ал.2 ГПК и чл.433, ал.3 и 4 ГПК. Поддържа, че в настоящата хипотеза възбраната следва да се заличи с оглед мотивите на ТР №1/10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като има качеството на купувач на публичната продан, взискател и първи по ред ипотекарен кредитор и не могат да му се противопоставят права на трети лица, вкл. и по вписани възбрани след първата по ред възбрана върху имота.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Доколко възбрана, наложена в рамките на изпълнителното производство, различно от това, по което е възложен имотът след публична продан, вписана преди вписването на постановлението за възлагане и след вписването на възбраната, по която е извършена публичната продан и е възложен имотът, е противопоставима на купувача на публичната продан, след като тя вече е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника докато приключи принудителното изпълнение върху този имот и функцията й да брани имота от разпоредителните действия на длъжника е изчерпана, а купувачът на имота на публичната продан е встъпил в правата на кредитора, наложил възбраната?“ – с твърдение за противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, както и в определение №141/17.07.2018г., гр.д.№3974/2015г. на ІІ г.о.; определение №117/08.07.2019г., ч.гр.д.№1034/2019г. на І г.о.
„2. Брани ли, и ако да, какви права брани вписаната възбрана върху имот, продаден на публична продан с влязло в сила постановление за възлагане по изпълнително дело с наложена първа по ред възбрана, след като имотът в резултат на публичната продан е отделен от патримониума на длъжника и е престанал да служи за обезпечаване на задълженията на длъжника към кредиторите му?“- поддържа се, че въпросът е значим и е обусловил изхода на делото, като е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
„3. Има ли право купувачът на публична продан да иска от съдия по вписванията заличаване на вписани възбрани върху придобития от него с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, вписани преди вписване на постановлението за възлагане и след възбраната, по която е извършена публичната продан?“- поддържа се, че въпросът е значим и е обусловил изхода на делото, като е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди определението на съдията по вписвания, с което е отказано заличаване на вписана върху процесния недвижим имот възбрана вх.№30771 от 13.07.2010г., акт 198, том 11 в Службата по вписвания, въззивният съд констатира, че молителят БАКБ, в качеството си на купувач на процесния имот на публична продан по изпълнително дело №20107810400390 на ЧСИ Г. Д., иска да бъде заличена възбрана, наложена по друго изпълнително дело за обезпечаване вземанията на друг кредитор – по изп.дело №20108400400315 от ЧСИ М. Ц., рег.№840 на КЧСИ, район на действие СГС за обезпечаване на взискателя „Интеркарт Ф.“ АД. Решаващият съдебен състав излага доводи, че не е налице нито един от предвидените в ГПК случаи на заличаване на вписана възбрана, като се позовава и на разясненията, дадени с ТР №1/2015 от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма
Поставените от касационния жалбоподател въпроси са значими за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С ТР №1/2015 от 10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези – по реда на чл.31 Правилника за вписванията при наличие на някой от фактическите състави на: чл.402 ГПК /отмяна на допуснато обезпечение чрез възбрана на недвижим имот при отхвърляне на иска или прекратяване на производството/; чл.433, ал.3 и ал.4 ГПК /при прекратяване или приключване на изпълнителното производство и заличаване на наложената от съдебния изпълнител възбрана- с изключение на възбраната по публичната продан/; чл.494, ал.2 in fine ГПК /при освобождаване на недвижимия имот от изпълнение/. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот, като разпоредбата на чл.175, ал.1 ГПК е неприложима. Възбраните бранят интересите както на купувача на публичната продан, като му осигуряват по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, върху чийто имот е вписана възбрана /всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението/. Вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан следва да се запази дори в хипотезата, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, тъй като има своята защитна функция – доколкото не може да се изключи възможността имотът отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на този имот да се проведе нова публична продан. В контекста на тези мотиви е разяснено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.
В случая определението на СГС е в пълно съответствие с тълкувателното решение, тъй като се установява, че възбраната, чието заличаване се претендира, брани права на трето лице. Възбраната е наложена по друго изпълнително дело с взискател „Интеркарт Ф.“ АД, като няма доказателства това производство да е прекратено или приключило, нито процесният имот да е освободен от изпълнение. Няма доказателства „Интеркарт Ф.“ АД да е участвало в разпределението, извършено след процесната публична продан, поради което може да се направи обоснован извод, че неговите вземания са останали неудовлетворени. Безспорно процесната възбрана, чието заличаване се иска, предхожда възбраната, наложена в изпълнителното производство с взискател БАКБ, имащ и качеството ипотекарен кредитор, както и самата публична продан, на която за купувач е обявен взискателят БАКБ, но следва да бъде запазена, тъй като не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и да се проведе нова публична продан. При новата публична продан „Интеркарт Ф.“ АД би имал качеството присъединен кредитор именно по силата на процесната възбрана върху имота, респ. правото да участва в сметката за разпределение /не може да се изключи възможността след удовлетворяване на привилегированите кредитори да остане сума за разпределение/. Цитираните от касатора определения на ВКС са постановени с оглед установените факти и обстоятелства по делата и след преценка на съда, че в конкретния случай не са налице права, които да брани възбраната, чието заличаване се иска.
Даването на отговор на поставените от касатора въпроси в т.3 от ТР №1 от 10.07.2018 г. по т.д.№1/2015 г., ОСГТК на ВКС изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18291/29.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №9283/2019г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.