О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 20.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март …………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря ……………………………………………………………… в
присъствието на прокурора ………………………………………..изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………….
гр.дело № 88/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби:
І. Столична община, чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК-София е подала касационна жалба срещу решение № 16450 от 18.08.2014 г. по гр.д.№ 16866/2012 г. на Софийски градски съд. С въззивното решение е отменено решение от 10.09.2012 г. на Районен съд София, 28 състав по гр.д. № 21682/2011 г. и вместо него е постановено друго, като касаторът е осъден да заплати на Ани С. П. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 3000 лв., ведно със законната лихва от 09.04.2011 г. до окончателното изплащане на задължението-обезщетение за причинени неимуществени вреди от нападение на бездомни кучета, като за разликата до пълния му предявен размер от 25 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
ІІ. Касационна жалба е постъпила и от Ани С. П., чрез особения й процесуален представител адв. Р. П. от АК-София, срещу същото решение в неговата отхвърлителна част. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Страните взаимно си оспорват касационните жалби и молят да не се допуска касационно обжалване. Излагат и съображения по съществото на правния спор. Не претендират разноски за производството.
Жалбите са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
І. Жалбата на Столична община се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните въпроси: 1. При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са относими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства.; 2. Настъпилата за ищеца вреда намира ли се в причинна връзка с поведението на ответника по отношение на безстопанствените кучета и по-точно травмите на ищцата от безстопанствени кучета ли са причинени и налице ли е необходимост от изследване на този въпрос и върху кого пада доказателствената тежест досежно него?; 3. Изпълнението на регламентираните в закона задължения на общинската администрация на нейн риск и инцидентът сам по себе си могат ли да обосноват извод за противоправно бездействие и в този смисъл възлага ли закона постигането на конкретна цел от общинската администрация? 4. Проведено ли е доказване на правопораждащия отговорността на ответника факт за безстопанствения характер на кучетата, които се твърди, че са причинили травмите на ищцата?
По първия въпрос касаторът Столична община се позовава на допълнителните основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представени са решения по гр.д. № 3340/2013 г. на ІІ г.о.; гр.д.№ 4744/2008 г. на І г.о.; гр.д. № 241/2011 г. на І г.о. ВКС в подкрепа на довода, че по настоящото дело съдът е трябвало, а не е обсъдил показанията на медицинската и съдебно-психиатричната експертизи, които категорично отричали наличието на причинна връзка между твърдяния инцидент и травмата на ищцата, сега ответница, тъй като липсвали следи от ухапване от куче по нейното тяло. Нарушение било допуснато и при обсъждане на свидетелското показание, събрано във въззивния съд, тъй като свидетелят П. не бил незаинтересовано от изхода на спора лице /бивш съпруг на ищцата/, както и защото неговото показание не се подкрепя от други доказателства по делото.
Оплакването не намира опора в данните по делото. Свидетелят е бивш съпруг на ищцата, но това негово качество не го прави непременно заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК. Ако касаторът е имал съмнения в тази насока е трябвало да ги изложи пред съда, за да бъде обсъдена в хода на делото възможната му заинтересованост, съответно съдът да даде отговор в решението си на повдигнатия въпрос. Що се отнася до двете медицински експертизи, те са посочени в съдебното решение, като е възпроизведено заключението от основната съдебно-медицинската експертиза, че «предвид липсата на каквито и да е следи от куче/зъби,нокти/ по тялото и крака на ищцата и предвид общото заболяване на ищцата, което предразполага към подобен род травми, връзката между процесния инцидент и травмата е силно хипотетична». Видно от данните по исковата молба, обаче, ищцата никога не е твърдяла, че е била ухапана, а само съборена на земята от кучета, при което получила силна болка в дясното коляно и в петата на същия крайник – травматични увреждания, които са установени по делото. Медицинските експертизи не дават отговор на въпроса за причините за падането, които могат да бъдат от най-различно естество. Още повече с оглед данните, че наличието на съпътстващо заболяване прави походката й нестабилна с трудно пазене на равновесие.
Отговорите на втори и четвърти въпрос трябва да се обединят, тъй като касаят една и съща проблематика. Доказан ли е фактът за безстопанствения характер на кучетата зависи от отговора на първия въпрос. След като единствения свидетел – очевидец на инцидента установява по начин, който не противоречи на други доказателства по делото, че кучетата са били няколко, а това, което е скочило и бутнало ищцата, е било маркирано на ухото и с каишка, то въззивният съд правилно е приел, че се касае за безстопанствени кучета, чието обезопасяване е отговорност на общината – чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/.
Третият въпрос е зададен общо, но независимо от това следва да се отговори, че всеки законов регламент се създава, за да се постигне определена общественополезна цел – в случая предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората – чл.50, т.2 ЗЗЖ. Мерките по изпълнението му ще са достатъчни тогава, когато се преустановят инцидентите с нападения на кучета върху хора. Докато целта на закона не бъде постигната и за хората настъпват вреди, отговорната институция, в случая Столична община, ще трябва да ги обезщетява по реда на деликтната отговорност, както е подходено в разглеждания случай.
ІІ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на втория касатор е формулиран въпроса: Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД и следва ли да се вземат под внимание и какви конкретни обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението? Посочени са допълнителните основания за разглеждане по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но липсва обосновка.
Въпросът е зададен хипотетично, а принципният му отговор е застъпен в редица задължителни актове на ВС и ВКС – критерият „справедливост” се преценява във всеки конкретен случай от съда и зависи от много обстоятелства, основните от които са изяснени в посоченото и от касаторката Постановление на ПлВС № 4/68г., което не е загубило сила, както и в другите актове, цитирани в изложението.
И в двете касационни жалби няма обосновка на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
При този изход на правния спор страните не си дължат разноски за производството, а такива не се и претендират.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16450 от 18.08.2014 г. по гр.д.№ 16866/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.