Определение №563 от 42286 по ч.пр. дело №4101/4101 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 563

Гр.С., 09.10.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4101 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.342/3.06.15г. по г.д.№.315/15г. на Пловдивски апелативен съд е обезсилено определение №.482/31.03.15 по г.д.№.1130/15 на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която К. е осъдена да плати на И. Б. и Р. Б. по 14976лв. разноски по делото и производството по молба вх.№20/5.01.15 на И.Б. и Р.Б. в частта й за допълване на определение №.1184/28.11.14 чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 14976лв с ДДС на всеки от тях е прекратено като недопустимо.

Постъпила е частна касационна жалба от И.Б. и Р.Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Налице е позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна К. оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Пловдивски апелативен съд е приел, че определението на окръжния съд, с което е присъдил на ответниците разноски след прекратяване на производството и връщане на мотивираното искане на К., е недопустимо като постановено по просрочена молба. Отразил е, че искането им за присъждане на разноски е било подадено след изтичане на едноседмичния срок за обжалване на определението. Мотивирал се е, че в случая е съответно приложима нормата на чл.248 ал.1 ГПК, като срокът за изменение/допълване на определението е едноседмичен. Касае се за преклузивен срок, след изтичане на който правото да се иска допълване на определението е погасено, а самата молба и постановеното по нея определение са недопустими.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК като формулира следните въпроси: 1. ”Искането за присъждане на разноски, конкретизирано по основаниеи размер за първи път след постановяване определението за прекратяване на делото, представлява ли искане за изменение или допълнение на вече постановеното определение или е ново искане, по което съдът дължи произнасяне на общо основание и в какъв срок?”; 2. „Допустимо ли е определението на съда за присъждане на разноски, постановено по искане, направено след срока по чл.248 от ГПК, при положение, че са възникнали нови обстоятелства по отношение на разноските?”; 3. „Допустимо ли е в този случай определението на съда, с което се е произнесъл по цялото искане на страната за присъждане на разноски, или съдът следва да се произнесе само по отношение на искането, касаещо единствено нововъзникнало обстоятелство?”. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС /опр. №.126/27.03.12 по г.д.№.180/11, ІІ ГО, и опр. №.42/31.01.13 по г.д.№.411/12 , ВКС, І ГО/, а останалите два са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а в съответствие с нея. Сочените от касатора определения не съставляват задължителна практика /постановени са по реда на чл.248 ГПК/, но изричен отговор на поставения въпрос се съдържа в такава – определение №.519/27.10.10 по г.д.412/10, ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. В същото е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.248 ГПК, която е приложима и за определенията за прекратяване на делото, съдът може както да го измени, така и да го допълни; срокът, в който ответникът може да иска допълване или изменение на прекратително определение в частта за разноските, е едноседмичен – съгласно чл.248 ал.1 вр. с чл.275 ал.1 ГПК; той започва да тече от съобщаване на определението, а ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала – от деня на заседанието. В. съд е съобразил тази задължителна практика, поради което и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Останалите въпроси са неотносими. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите съдържат условие, което не е налице, респективно въззивният съд не е излагал мотиви във връзка с нововъзникнали обстоятелства. Такива не са били обсъждани от съда и не са били предмет на мотивите му. Предвид изложеното въпроси №.2 и №.3 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не са годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат 200лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.342/3.06.15г. по г.д.№.315/15г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА И. Е. Б. и Р. Н. Б. да платят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество 200лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
today