Определение №563 от 42559 по търг. дело №1940/1940 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№563

Гр.София, 08.07.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1940/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. ИНВЕСТ Е. [населено място], чрез пълномощника й – адв. Б. Т., против решение № 119/06.01.2015 г. по в.т.д.№ 295/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 156/30.06.2014 г. по т.д.№ 567/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на АЙ СИ ЕН О. [населено място] сумата 4 029.91 лв. – незаплатен остатък от цената на доставени стоки по стокова разписка от 12.07.2008 г., на основание чл.327 ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и съответните съдебно-деловодни разноски.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение при извършване на преценката, че ответникът дължи посочената разлика, без спадане на включения в цената на стоките по разписката ДДС, при липса на данни, че такъв е начислен с издаване на съответен данъчен документ. По подробно изложени в тази връзка съображения се моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и предявеният иск да бъде отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се моли за допускане на касационно обжалване по материалноправни въпроси, разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК: 1/ Възниква ли за купувача задължение за заплащане на ДДС, ако същият не е начислен от продавача, чрез издаването на данъчен документ /фактура или касова бележка/, в който данъкът е посочен на отделен ред и който установява начисляването му; 2/ От кой момент става изискуемо задължението за заплащане на ДДС – от момента на получаване на стоката или от момента, в който се получи фактурата, с която е начислен данъкът.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като съобрази, че касационната жалба е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и при спазване на изискванията за редовност, приема, че производството по чл.288 ГПК е допустимо. По същество намира искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, поради следното:
Съставът на Бургаския апелативен съд не е споделил доводите във въззивната жалба, сходни с тези в касационната жалба на М. ИНВЕСТ Е., относно това, че от сумата по стоковата разписка с посочени цени на отделните стоки следва да се спадне стойността на ДДС /4 441.30 лв./, т.к. данъкът не е начислен с издаване на съответен данъчен документ от продавача и поради това не се дължи от купувача. От фактическа страна съдът е приел, че цялата дължима цена по процесната стокова разписка е в размер на 26 647.81 лв. и е с включено ДДС. От тях ответникът – сега касатор е заплатил с квитанции в брой 22 645 лв. и дължи още 4 029.81 лв. С оглед възраженията на ответника съдът е посочил, че съгласно чл.67 ал.2 ЗДДС, ако при доставката на стоки не е изрично уговорено, че ДДС се дължи отделно, това означава, че данъкът е включен в цената на стоката. Когато се предлагат стоки на дребно в търговската мрежа се счита, че ДДС е включен в обявената цена – ал.3 на същия текст. В конкретния случай не е уговорено заплащането на ДДС да е отделно от цената на стоките. Ако е съществувало друго намерение, то е следвало в представената по делото проформа фактура да се отрази цената на стоката и отделно от нея – дължимият ДДС. Проформа фактурата се приема в повечето случаи като предложение, отправяне на оферта за извършване на доставка и като такава, тя би следвало да съдържа всички основни елементи на тази доставка, респ. и дължимия ДДС. Наред с това е и безспорно, че предмет на доставката са стоки на дребно, което по силата на чл.67 ал.3 ЗДДС означава, че стойността им е с включен ДДС.
При така формираната в решението воля за уважаване на иска в посочения размер, настоящият съдебен състав намира, че поставеният в изложението за основанията по чл.280 ал.1 ГПК втори въпрос /за момента, от който насетне се дължи ДДС/ не е обсъждан, съответно разрешен от въззивния съд, поради което и няма обуславящо значение за изхода по конкретното дело. Следователно, въпросът не покрива общия критерий за достъп до касационен контрол, съобразно разясненията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
По първия въпрос също не се установяват условията на чл.280 ал.1 ГПК. Евентуалното неспазване на счетоводното или данъчното законодателство от страните по делото по повод търговската сделка не може да се отрази върху изводите на съда, че между тях е сключен договор за продажба на стоки при определена цена, която купувачът следва да заплати в уговорения размер, като спорът е разрешен с оглед осъществяването на фактическия състав на чл.327 ал.1 ТЗ. Освен това съдът е изложил мотиви, че според уговорката между страните ДДС не се дължи отделно, поради което и изкуственото разделяне на цената на данъчна основа и ДДС в отношенията им е без основание. В допълнение не се доказва и противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата с приложените влезли в сила актове: решения по в.т.д.№ 310/2013 г., в.т.д.№ 362/2011 г. и в.т.д.№ 103/2013 г. на ВнАС, доколкото изводите в тях са основани на различни от настоящите правопораждащи факти.
Предвид липсата на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, релевирани от касатора, решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната част не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119/06.01.2015 г. по в.т.д.№ 295/2014 г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната /осъдителна/ част.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *