6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 07.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1634 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н./ чрез синдиците А. Николов Д. и К. Х. М., [населено място] срещу решение № 412/20.02.2018г., постановено по т.д.№ 4640/2017г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 1567/03.08.2017г. по т.д.№ 3704/2016г. на Софийския градски съд и е признато за установено по възражение, подадено от В. Д. В., [населено място] срещу решение № З. 66403/14.01.2016г. на синдиците на „КТБ” АД /н./, че В. Д. В. е носител на безусловно вземане към „КТБ” АД /н./ в размер на сумата от 135149,53 щ.д., възлизащи на 246047,83 лв., възникнало по силата на рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 05.05.2011г. и анекс № 85440/17.09.2012г. и за сумата от 105226,88 евро, възлизащи на 205805,89 лв., възникнало по силата на рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 05.05.2011г. и анекс № 95031/21.01.2013г., с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н./ по чл.94, ал.1, т.4 З., както и на основание чл.68, ал.3 З. е допълнен списъкът по чл.67, ал.2 З. на приетите вземания на кредиторите на „КТБ” АД /н./, обявен в Търговския регистър на 21.08.2015г., с посочените вземания.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът В. Д. В. оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор от 22.10.2014г. (след началната дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД /н./) ответникът по касационната жалба В. Д. В. е прехвърлил на „Телиш” АД цялото си вземане по рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 05.05.2011г. и анекс № 85440/17.09.2012г. в размер на 177864,13 щ.д. и част от вземането си по рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 05.05.2011г. и анекс № 95031/21.01.2013г. в размер на 110000 евро. Със споразумение от 04.11.2014г. страните са уговорили автоматично предсрочно прекратяване на договора за цесия при настъпване на определени условия. С уведомление от 19.11.2014г. цедентът е съобщил на банката за прехвърленото вземане и на същата дата цесионерът „Телиш”АД е направил изявление за прихващане на активните вземания, придобити чрез договора за цесия, с пасивно вземане на банката до размера на придобитите вземания. Уговореното в споразумението от 04.11.2014г. прекратително условие е било, ако до 31.01.2015г. банката не издаде на цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, че смята задълженията му за погасени. С молба от 19.06.2015г. цедентът е уведомил банката за разваляне на договора поради настъпване на предвидените в допълнителното споразумение условия. С влязло в сила на 28.06.2018г. решение по т.д.№ 3608/2015г. на СГС е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното прихващане от „Телиш” АД по иск на синдиците на „КТБ” АД /н./ на основание чл.59, ал.3 З..
Апелативният съд е изложил съображения, че с отпадане на действието на прихващането цедираните вземания не са погасени с насрещни вземания на банката – длъжник, поради което продължават да съществуват, а банката дължи изпълнение на действителния кредитор, който е цедентът по прекратения договор за цесия. След като банката е била уведомена на 22.06.2015г. за прекратяване на договора за цесия поради настъпване на прекратителното условие и при отречен ефект на прихващането с процесните вземания, след тази дата погасителен ефект ще има само изпълнението на цедента, който притежава вземанията във вида, в който са били прехвърлени. С оглед основателността на претенцията за съществуване на вземанията решаващият състав е определил поредността на удовлетворяване на кредитора като вложител съгласно чл.94, ал.1 т.4 З. /редакция от ДВ бр.67/2003г./, както и е постановил включването на вземанията в списъка по чл.67, ал.2 З..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя няколко правни въпроса: 1. „Подлежи ли на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземане, за чието съществуване банката като длъжник е уведомена след откриване на производството по несъстоятелност?”; 2. „Допустимо ли е със съдебното решение по възражение по чл.66 ал.6 З. съдът служебно (без да е сезиран с такова искане) да се произнесе по реда на привилегията, с която вземането ще бъде включено в списъка на приетите вземания?”; 3. „Може ли договор да бъде развален по взаимно съгласие на страните?”; 4. „Как следва да се тълкува „развалянето“ на договорите по чл. 20а ал.2 ЗЗД – като прекратяване на договора по взаимно съгласие или като разваляне с едностранно волеизявление в случай на договорно неизпълнение по чл. 87 ЗЗД?”; 5. „Допустимо ли е включването със съдебно решение по чл.68 ал.З З. на вложител на несъстоятелна банка в списъка на приетите от синдика вземания с вземане под условие, в случаите, в които по реда на чл.63 ал.1 З. вложителят не е предявил вземането под условие, а като безусловно?”; 6. „Допустимо ли е включването със съдебно решение по чл.68 ал.З З. на вложител на несъстоятелна банка в списъка на приетите от синдика вземания с вземане под условие, в случаите, в които по реда на чл.66 ал.1 З. в писменото възражение пред синдика вложителят не е претендирал вземането под условие, а като безусловно?”; 7. „След като цесионер се е разпоредил с придобитото чрез цесия вземане чрез изявление за прихващане, може ли впоследствие договорът за цесия да бъде прекратен и вземането да се върне обратно в патримониума на цедента?” и 8. „Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелност на банка вземане, което към датата на откриване на производството по несъстоятелност не се е намирало в патримониума на претендиращия го кредитор?”.
Касаторът се позовава на противоречие на въззивния акт с решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г. на ВКС, І т.о. По същите въпроси е въведено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед тълкуване на нормата на чл.21, ал.1 ЗЗД. Очевидната неправилност на въззивното решение, като основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, е въведена с твърдение, че съставът на апелативния съд неправилно не е възприел довода за настъпил погасителен ефект на прихващането, направено чрез изявлението на цесионера, и че относителната недействителност се изразявала в незачитане на последиците само по отношение на определен кръг субекти (кредиторите на несъстоятелността), но не и във вътрешните отношения между банката и прихващащия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Цитираното от касатора решение на ВКС има отношение само към поставения седми въпрос, който е от значение за изводите на въззивния съд при решаване на спора. Според това решение в хипотезата на чл.99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, докато договорът има действие спрямо длъжника и трети лица след съобщаването му от цедента. Въззивното решение не е в противоречие с практиката на ВКС. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че със съобщаването на цесията прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника, от който момент само изпълнението на цесионера би имало погасителен ефект за задължението. Решаващите изводи на въззивния съд са основани на отпадането на действието на прихващането (с влизане на сила на решението за обявяване на относителна недействителност на прихващането), т.е. прието е, че задължението не е погасено и след като длъжникът е уведомен за прекратяване на договора за цесия, той дължи изпълнение на първоначалния кредитор, т.е на вложителя в банката.
По така въведения седми въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото. В случая касаторът не е посочил конкретна законова разпоредба, която поради неяснота да се нуждае от тълкуване или да се налага формиране на съдебна практика с оглед на точното приложение на закона, което да е от значение за развитието на правото.
Посочените по-горе съображения на състава на ВКС са относими и към поставения осми въпрос.
Първият въпрос не от значение за спора и не е основан на конкретна законова разпоредба, която да придава значение на момента на уведомяване на банката за съществуването на вземане на кредитор. Отговорът на втория въпрос произтича пряко от разпоредбата на чл.68, ал.3 З., а отговорът на третия – от нормата на чл.20а, ал.2 ЗЗД. Четвъртият въпрос е изцяло хипотетичен и така както е поставен не е от значение за спора, тъй като въззивният съд ясно е посочил, че договорът е сключен под прекратително условие. Петият и шестият въпроси са извън предмета на делото предвид на включването на процесните вземания в списъка по чл.67, ал.2 З. като безусловни.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принцип на съдопроизводството.
Обжалваното въззивно решение не разкрива някой от изброените пороци. Доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба, и са относими към поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК седми въпрос, по който съставът на ВКС изложи съображения.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 12680,48 лв.(фактура от 08.06.2018г. и банково извлечение от 07.06.2018г.).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 412/20.02.2018г., постановено по т.д.№ 4640/2017г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД /н./ чрез синдиците А. Николов Д. и К. Х. М., [населено място], [улица] да заплати на В. Д. В., [населено място], ул.”Абоба” № 13, ет.4, ап.4 сумата от 12680,48 лв. (дванадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки) – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.