3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С., 09.05.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1671/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. В. Д. Т. от [населено място], срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 451 от 20.05.2010г. по в.гр.д. № 175/2010г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, ГК, І-3 с-в, от 08.12.2009г. по гр.д. № 3626/2006г., и вместо това с въззивното решение е отхвърлен предявеният от В. Д. Т. против държавата, представлявана от министъра на финансите иск за заплащане на сумата 36 091,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 14 745,87 лв., представляваща обезщетение за невъзстановима част от недвижим имот, за времето от 21.01.1994г. до 10.12.1996г.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли иска за заплащане на сумата 36 091,99 лв. – лихва за минало време от 21.01.1994г. до 10.12.1996г. върху главницата от 14 745,87 лв., представляваща обезщетение по чл. 151 ЗИН /отм./ за невъзстановима част от недвижим имот /находящ се в [населено място], [улица] – бивша „Народни будители”/ въззивният съд е приел, че приложими са общите правила за забавата, съгласно които при безсрочните задължения, каквито са тези по чл. 15 ЗИН /отм./ длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Приел е, че поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима когато няма определен срок за изпълнение. Задължението на държавата за обезщетяване на правоимащия за невъзстановената част от конфискуван имот след отмяна на конфискацията, не е срочно, поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана за плащането му. По делото няма данни за отправена от ищците нарочна покана до ответника преди предявяване на исковете за присъждане на обезщетения като равностойност на невъзстановимата част от конфискувания имот след отмяната на конфискацията. Такъв характер има исковата молба, депозирана на 10.12.1996г., която кани длъжника да изпълни. Едва от този момент настъпва изискуемостта на вземането, поради което преди тази дата претенцията за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение е неоснователна, включително за времето от 21.01.1994г. /датата на отмяна на конфискацията/ до датата на исковата молба.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът В. Т. заявява, че въпросът за възстановено по силата на отменена конфискация право на собственост и нейното връщане съгласно чл. 151 ЗИН /отм./ е решен в противоречие с практиката на ВКС, включително решение № 209/2002г. по гр.д. № 505/001г., решение № 1624/2004г. по гр.д. № 1469/2003г., решение № 1417/ по гр.д. № 1523/2001г., ТР № 2/04.12.2009г. ОСГК и решението по гр.д. № 2071/2000г. САС. Прилага решение № 209/2002г. по гр.д. № 505/001г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 10 от 03.07.2000г. по гр.д. № 1259/1999г. СГС, ГК, 11 с-в.
Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по прилагането на чл. 151 ЗИН /отм./ поради противоречие на въззивното решение с приложеното решение № 10/03.07.2000г. по гр.д. № 1258/99г. СГС, ГК, І-11 с-в, оставено в сила с решението на Софийски апелативен съд, ІІ с-в, от 14.12.2000г. по гр.д. № 2071/2000г., потвърдено с решение № 209/2002г. по гр.д. № 505/001г. на ВКС, ІV г.о., с което е уважен частичен иск по чл. 86 ЗЗД, предявен от В. Т. срещу държавата, за лихва за забава за периода от 10.02.1994г. до 10.12.1996г. върху вземане по чл. 151 ЗИН /отм./ за обезщетение за имот в [населено място], [улица]. Като покана по това дело съдът е оценил данни, съдържащи се в приложеното писмо ДИ- 94-В/26.01.1995г. на МФ до кмета на [община], в което министърът е констатирал забавяне в изпълнението на задълженията за връщане на имуществото на ищците, като е цитирал тяхно искане ДИ 94 В/13/ от 10.02.1994г. Различното разрешаване на двата сходни казуса с предмет лихва за минало време върху обезщетения по чл. 151 ЗИН /отм./ налага да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 721,84 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 451 от 20.05.2010г. по в.гр.д. № 175/2010г.
Указва на В. Д. Т. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 721,84 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: