4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С. 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1509/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Ш. и А. Иванова Балканска, двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. И. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ с-в, от 03.05.2011г. по в.гр.д. № 6478/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, І г.о., 42 с-в, от 25.02.2010г. по гр.д. № 14296/2008г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. И. Ш. и А. Иванова Балканска против Е. Т. С. и Л. Д. С. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 3 900 евро, предявен частично от сумата 36 500 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди.
Ответниците по касация Е. Т. С. и Л. Д. С. от [населено място] в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С първоинстанционното решение е уважен предявеният от касаторите против Е. и Л. С. иск за присъждане на сумата 927 лв., съставляваща продажната цена на тяхната идеална част от продадения имот, която продажба впоследствие е развалена по съдебен ред за частта на ищците. Отхвърлен е искът по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 3 900 евро, предявен частично от сумата 36 500 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от полагащата им се част от стойността на същия имот, която те са пропуснали поради това, че не са участвали в сделката и не са сключили евентуално друг вид сделка с възможност да получат в обезщетение реално жилищни или търговски обекти, предвид високата пазарна цена на имота и възможностите за застрояването му.
В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите против Е. и Л. С. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 3 900 евро, по съображения, че не е налице противоправно поведение и поради липса на вреда.
Приел е, че продажбата на чужд имот не влиза в разрез с правно дължимото, т.е. с конкретна правна норма. Отговорността на ответниците се претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди, произтекли от извършената от ответниците виновно продажба на наследствен имот, с която са продали и идеалната част от правото на собственост, принадлежала на ищците. Приел е, че ако бъде нарушено правото на частна собственост, неговият носител може да предяви различни искове за защитата му – ревандикационен, негаторен и др. Самото нарушаване на правото на собственост не е обявено от закона за противоправно, но са изградени различни правни механизми за защитата му.
На следващо място е приел, че не е установено да са настъпили имуществени вреди за ищците. Ищците претендират вероятно бъдещо увеличение на имуществото им, т.е. пропуснати ползи. Пропусната полза се определя като невъзможност да се увеличи имуществото на кредитора, което увеличение е било планирано, очаквано и възможно. То следва да е в причинна връзка с виновното поведение на ответниците.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите „следва ли лишеният от собствеността си собственик да получи обезщетение от лицето, което го е лишило от собствеността, след като съдът по други производства с влезли в сила решения е приел, че договорите, които са го изключили от собствеността са прогласени за нищожни, респективно развалени” и „продажбата на чужд имот като деяние не влиза ли в разрез с правно дължимото, т.е. с конкретната правна норма”. Прилага решение № 567/1997г. 5-чл. с-в на ВКС с което е прието, че само противоправното поведение дава основание да се присъди обезщетение за непозволено увреждане; решение № 2065/1959г. ІІІ г.о. ВС с което е прието, че пропуснатите ползи при неизпълнение на едно задължение се установяват, като се изхожда от нормалното, закономерно настъпване на същите, ако задължението би било изпълнено; решение № 1696/1974г. І г.о. ВС с което е прието, че обезщетението за вреди, причинени от непозволено увреждане, трябва да обхваща и всички бъдещи вреди, включително пропуснатата полза, но доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел, че не са налице два от елементите на непозволеното увреждане. Поставените въпроси касаят противоправността като елемент на твърдения деликт, но непозволеното увреждане съставлява сложен фактически състав и следва да се разглежда в своята цялост. Съдебната практика – задължителна и казуална, по прилагането на чл. 45 ЗЗД е многобройна. От представените решения не се установява наличието на противоречива съдебна практика, не е обосновано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагането на правната уредба, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Правните изводи на съда по прилагането на чл. 45 ЗЗД са в съответствие с утвърдената практика и приетото в правната теория относно границите на отговорността при непозволено увреждане. За да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване на основание чл. 45 ЗЗД, деянието трябва да я обуславя поради наличието на решаващи и съществени връзки на необходимост. Т.е. деянието трябва да предпоставя, да предизвиква настъпването на отрицателните последици в сферата на увреденото лице. Вредата по чл. 45 ЗЗД трябва закономерно да произтича от деянието. В този смисъл са и представените от касаторите решение № 2065/1959г. ІІІ г.о. ВС и решение № 1696/1974г. І г.о. Ако липсва тази характеристика липсва вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД, няма и деликт. Въпросът за противоправността в този случай не стои, тъй като противоправно е това деяние, което нарушава забраната да не се вреди другиму.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ с-в, от 03.05.2011г. по в.гр.д. № 6478/2010г.
ОСЪЖДА В. И. Ш. и А. Иванова Балканска, двамата от [населено място], да заплатят на Е. Т. С. и Л. Д. С. от [населено място] сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: