2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С. 25.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 45/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Ф., подадена от пълномощника му адв. С. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А с-в, № 6499 от 26.09.2013г. по в.гр.д. № 6678/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 77 с-в, от 01.04.2013г. по гр.д. № 3481/2013г., с което са отхвърлени предявените от А. Г. Ф. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Агенция „Митници” [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че ищецът А. Г. Ф. е заемал длъжността „младши митнически специалист” в Агенция „Митници”, която длъжност съгласно § 9, ал. 1 (поправен ДВ бр.75/02.10.2012г.) от ПЗР на Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01.07.2012г., заедно с поправката на основание чл.44, ал.1, изр.1 ЗНА) е определена за заемане по служебно правоотношение при условията на § 36 ПЗР на ЗИД на Закона за държавния служител. В отговор на доводите на ищеца, свързани с момента на издаване на заповедта и поправката в нормативния акт съдът е приел, че съгласно чл. 44, ал. 1, изр. първо от Закона за нормативните актове, поправката на подзаконовия нормативен акт произвежда обратно действие, считано от неговото влизане в сила – 01.07.2012г. Затова поправката поражда действие както към момента на издаване на заповедта за уволнение на 23.07.2012г., така и към момента на връчването й на 13.12.2012г., когато настъпват последиците на прекратяването на трудовото правоотношение и който е меродавният момент за преценка относно неговата законосъобразност. Приел е, че е изпълнена единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл.325, т.12 КТ, а именно заеманата от ищеца длъжност да е определена за заемане от държавен служител. И тъй като трансформирането на процесната длъжност в заемана от трудово по служебно правоотношение от държавен служител е определено по силата на нормативен акт, при преценката за законност на уволнението по чл.325, т.12 КТ не следва да се извършва съдебен контрол доколко трансформираната длъжност е приведена в съответствие с нормативните изисквания за нея с длъжностната характеристика, или доколко реално се изпълняват старите трудови функции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът А. Г. Ф. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпросите: законно ли е уволнението когато заповедта е издадена към момент, в който не са съществували изисквания за заемане на длъжността по служебно правоотношение и връчването е станало след определяне на длъжността за заемане на длъжността по служебно правоотношение; следва ли в такъв случай да се издаде нова заповед за уволнение; нарушава ли се правото на защита на работника с връчване на заповед за уволнение, издадена към момент, в който не са били налице изискванията на закона за определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение; възможността на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд при потвърждаване на решението му, когато въззивният съд развива собствени изводи и се позовава на различни правни норми, нарушава ли законовата възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставените въпроси във връзка с поправката на нормативния акт и действието по време на поправката, са от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика, нито е обосновано значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Част от представената съдебна практика е по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а оспореното уволнение е извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради което същата е неприложима. Разпоредбата на чл. 44 от Закона за нормативните актове е ясна и е приложена от съда в точния й смисъл. Освен, че поправката влиза в сила по същия ред и в същия срок, които важат за поправения нормативен акт, законността на уволнението се преценява към момента на прекратяване на трудовия договор, а издадената заповед до връчването й не произвежда действие – чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Не е налице твърдяното противоречие и по поставения процесуалноправен въпрос. В. съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, но същевременно е изложил свои мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания. Така постановеният съдебен акт не противоречи на приложеното решение № 157/2011г. ІІ т.о. ВКС с което е прието, че предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл .236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А с-в, № 6499 от 26.09.2013г. по в.гр.д. № 6678/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: